Избухнаха гласове на недоволство - ама тези карикатури са грозни, кощунствени, пошли, нямат стойност и т. н.
Най-напред, създава се погрешно впечатление - списанието "Шарли ебдо" е публикувало всякакви карикатури, срещу всякакви религии, политици и т. н. В момента медиите вадят само най-скандалните карикатури, свързани с исляма и показват само тях. Затова не трябва да се правят прибързани оценки за списанието и карикатурите му като цяло.
Сред възгласите на недоволство се усеща някак, че у нас доста гласове се надигат да цензурират. Не можело да се публикуват подигравки с религиозните чувства на хората. Някои разсъждават какви трябвало да бъдат карикатурите, да не обиждат.
Да, ама не.
Може да се публикуват. Карикатурата по принцип е осмиване, подигравка, обида. Едно списание с карикатури не е първи или втори канал на френската телевизия, че към него да се предявяват изисквания като към обществена медия. Който иска да го купува, който не го харесва - да не го купува.
Карикатуристите са онези хора, които не просто осмиват и подиграват, те намират противоречия във всичко ставащо около нас. Изострят нашата чувстителност, с хиперболите си ни отварят очите за неща, които иначе няма да забележим. С рисунките си, дори когато минават границата на приличието и обидата, те маркират
границите на свободата на печата
Защото с търпимостта към тях се създава онази атмосфера в обществото, от която зависи свободата на словото въобще. А свободата на словото е майка на всички свободи.
Карикатуристите от френското списание са спечелили дело в съда за правото си да пускат такива карикатури. Република Франция в това дело е защитила себе си. Една от тезите, които тези карикартуристи са защитили в съда, е че имат право да свързват тероризма с исляма в карикатури. Не да създават целенасочено омраза към мюсюлманите, но имат право да намират връзка между двете. Някои от тези карикатуристи през годините са били съдени по 10 пъти, и осъждани. Те са като мъченици на свободата.
Парадоксът е, че ислямските терористи убиха в името на аллаха двама от най-видните френски карикатуристи - Валински и Оноре, работили за много френски издания повече от 40 години и създавали образи за две-три поколения французи. Това е голяма загуба, карикатуристите не са много. Оказва се, че радикалният ислям нанася непоправими поражения.
Най-голямото поражение е, че създава чувство на страх в други медии и те няма да си позволяват да осмиват исляма или дори да засягат болезнени теми, свързани с него.
И у нас има хора, които по логиката "Преклонена главица сабя не я сече" се възмущават от карикатурите. Поради криворазбрана толерантност западният свят, свободният свят, започва да се подчинява на шантажа и на терора. Приема онова, което му налага ислямизмът.
Да цензурираш карикатури е средновековие. И автоцензурата също е липса на свобода на печата.
Провокация, отмъщение и налудничавите теории на конспирацията
Сред множеството глупости, които се изписаха в българския Фейсбук и интернет (бел. авт. - за чуждия нямам пълни наблюдения), имаше една версия, че атентатът в Париж не бил тероризъм. Той бил отмъщение, предивзикано от обидите на карикатуристите. Така както мафията отмъщава на конкретни хора.
Опитът да се обяснява убийство, терор, с идеята, че това било отмъщение и било предизвикано, е примитивно съзнание, отричане на законите, признаване на правото за отмъщение. Това е сревновековно мислене, също, както на ислямските терористи.
Атентатът в Париж е терор, шантаж, посегателство на основни свободи. Това е посегателство върху светската държава. Мюсюлманските екстремисти искат да налагат законите на шериата върху светската държава. Това е същността на конфликта между исляма и европейската цивилизация.
И в тази ситуация много хора у нас имат нагласи от комунизма, приемат ограничаване на свободи, искат забрани. И разбира се ще срещнат противници, които ще им показват среден пръст, като карикатура или не.
Има един политик у нас, който се гневеше на карикатури - Бойко Борисов. Той се скара се в ефир на Виктор Николаев в сутрешен блок, че често го показвал нарисуван от карикатуриста Комарницки във в. "Сега". Това е симптоматично за нивото на мислене на Борисов.
Разбира се, веднага се появиха теории на конспирацията - атентатът бил организиран от Мосад, от ЦРУ и др.
Най-налудничавата теория в българкото интернет пространство беше, че издателите на "Шарли" нарочно провокирали тези събитията и сега едно закъсало списание щяло да се продаде в милионни тиражи, да спечелят пари. Тоест - карикатуристите (някои от които са и собственици на списанието) са предизвикали смъртта си, за да спечелят...
