„Капитализмът е самото Зло, а бедните хора са страшно мили" - така германският писател Михаел Клееберг саркастично обобщава популистките послания на много свои колеги. В интервю за „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг" Клееберг предизвикателно заявява, че предпочита да портретира герои, непоставящи под въпрос условията, в които живеят и функционират. В няколко медии известният германски писател и журналист Харалд Мартенщайн остроумно коментира позицията на Клееберг:

За капитализма и хладилника

"Наскоро се натъкнах на изречение от писателя Михаел Клееберг, което промени живота ми. Ето го: „Капитализмът е самото Зло, а бедните хора са страшно мили". Клееберг смята, че ако вземем повечето книги в германската литература и дълго ги варим, за да стане гъст сос, накрая излиза точно това изречение. Аз бих добавил, че 90 процента от германските романи, сборници с разкази и дори документалистика могат да излизат с една и съща рекламна бележка на задната корица: „В тази книга става дума за това, че капитализмът е самото Зло, а бедните хора са страшно мили".

Разбира се, в отделните случаи издателствата ще трябва малко да доукрасят това изречение. Авторът или авторката описва много вълнуващо, кара ни да се замислим, анализира с хирургическа прецизност, разобличава безмилостно, доказва несъмнено, разгръща широка панорама и стига до неочаквания извод, че капитализмът е самото Зло, а бедните хора са страшно мили.
[Харалд Мартенщайн]

Харалд Мартенщайн

В продължение на няколко седмици постепенно установих, че под същия знаменател могат да се поставят и повечето уводни статии, репортажи, политически речи, проповеди, филми и токшоута, както и многобройни естрадни песни, а навярно също така опери и мюзикъли. Аз просто не съм много по оперите. Дори богати хора и многобройни капиталисти споделят същия възглед - например Джордж Клуни и Бил Гейтс. За експеримент пуснах в Гугъл обратното изречение: „Капитализмът не е самото Зло", но освен Фридрих Ницше не намерих много други попадения. В различни допитвания от последните години между 50 и 70 процента от германците се изказват за отменянето на капитализма. Горе-долу същият процент германци искат и да отслабнат. Набива се в очи фактът, че независимо от голямата подкрепа, досега не се е стигнало нито до отмяна на капитализма, нито до повсеместно отслабване. Защото в хладилника, особено пък при капитализма, винаги се намира по нещо вкусно. И човек непрестанно се изкушава да си купи нещо хубаво - понякога дори някой антикапиталистически роман с твърди корици и красиво полиграфическо оформление, пълен със страшно мили бедни хора. А по този начин ние, естествено, подкрепяме същия този капитализъм. Порочен кръг!

По една доза Зло за всеки

Възниква следният проблем. Ако всичко това, което пишат литераторите, наистина е вярно, то след края на капитализма вече няма да има никакви бедни хора. С други думи, тогава надлъж и нашир няма да е останал нито един страшно мил човек. Когато се преразпредели богатството, заедно с него логично ще се преразпредели и самото Зло. Тоест, всеки добър и беден човек ще получи по една доза Зло. И нещата ще станат трудни. А писателите ще започнат да пишат съвсем други романи."

(По публикации в „Ди Цайт", „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг", РББ и НДР)