"Свободата на словото е първостепенно право в демократичното общество. Трябва да има гаранции публично да може да се заяви, че две плюс две прави четири. Всичко останало следва от само себе си", казва американският икономист и политик Джон Кенет Гълбрайт.
"Не е вярна мантрата, че банка се убива с вестник. Това се случва със слабите банки, инак банката може да купи вестника и да реши проблема", реди слова нашият известен банкер Левон Хампарцумян.
Разбира се, Гълбрайт не е единственият, нито най-популярният политик, защитил свободата на словото. Могат да се посочат много световни авторитети, разработвали тази фундаментална за демократичното общество тема. Очевидно е, обаче, че г-н Хампарцумян, изживяващ се като ментор на демократичните процеси и пазарните принципи у нас, не споделя подобни виждания. Безспорен "принос" към теорията и практиката на икономическата и юридическа мисъл почти в световен мащаб е цитираното му по-горе изказване по една ТВ наскоро.
Изчаках седмица с надеждата някой от ключовите държавни институции да реагира на откровенията на г-н Хампарцумян. Уви, до този момент се наблюдава само оглушително мълчание. Тайна за обществеността остава и мнението на главна прокуратура по въпроса.
Ще намери ли за необходимо неин представител да зададе следните въпроси на г-н Хампарцумян: Като ръководител на банка, колко пъти е "решавал проблема" по този начин? За колко други банки има информация, че са "решавали проблема" аналогично? Как точно се е изразявало това "решение"? С поръчка на реклама или с отпускане на несъбираеми кредити, за каквито в медиите в последно време излязоха достатъчно данни? Не беше ли сходен случаят, когато управляваната от него банка отпусна кредит с несъразмерно обезпечение на държавни служители, "решили конкретен проблем"? Това единичен случай ли е? Не смята ли г-н Хампарцумян, че подобно "решаване" изкривява пазара, създава корупционна среда и в крайна сметка минира обществения интерес?
Не е ясна позицията и на Асоциацията на търговските банки, тъй като банкерът е ръководител на тази структура. Все пак, в Управителния й съвет личат имената на доказани професионалисти. Те всички споделят ли и /което е по-важно-бел.ред./ практикуват ли подобни методи? Ако да, приемат ли ги за нормални за пазарната среда у нас? Ако не са съгласни с тях, ще се разграничат ли от тази банкова "иновация"?
Да се очаква становище по изразената позиция на Хампарцумян, която внушава не само пълно неглижиране на свободата на словото, но и неговото финансово обяздване и подчинение на силните на деня, от Централната банка и КФН е безсмислено. За съжаление, нямаше реакция и от нито една медия. При тоталната стагнация на медийния пазар, изказването на Хампарцумян как се разглежда от собствениците и управляващите средствата за масово осведомяване? Като обида, като "опорна точка", като спасение или като оферта?
