В четвъртък, 4 декември 2014 г. следобед, медиите съобщиха, че министърът на културата Вежди Рашидов отказва да отиде на обсъждане в комисията на културата в Парламента. И по този начин протестирал срещу избирането на Слави Бинев за председател на комисията.

Това смайващо съобщение предизвиква въпрос:

Чрез опълчването си срещу решение на Парламента, взето с гласовете на мнозинството, избрало и г-н Рашидов за член на кабинета, министър Рашидов се изправя срещу решение на собствената си парламентарна група. В такава ситуация, във всяка демокрация, ако министърът не си подаде оставката, Парламентът гласува недоверие на министъра. Или на правителството. Ще направи ли това мнозинството?

Вън от този му подвиг, новият стар министър Вежди Рашидов веднага се е захванал и с текуща работа. И времевите граници между минал и настоящ мандат изчезнаха. Спомените от предишния мандат – също.

Ето какво четем във вестник „24 часа" от 25 ноември т.г:
„Сключваме 5-годишен договор с Лувъра за представяне на българското културно наследство", съобщи в Брюксел министърът на културата Вежди Рашидов."

На 31 януари 2012 г. обаче вестник „Дневник" ни съобщава:
„Споразумение за петгодишно сътрудничество между България и Лувъра беше подписано днес в Париж от министъра на културата Вежди Рашидов и директора на музея Анри Лоарет."

В задачата се пита – колко пъти министър Рашидов ще обявява, че е подписал петгодишен договор с Лувъра? Ами ако, не дай Боже, има трети мандат, пак ли ще ни извести, че току-що е подписал договор с Лувъра?