Съдебните заседатели, след като изслушаха показанията на свидетелите и се запознаха със стотици страници документи, отказаха да привлекат полицая Дарен Уилсън към отговорност за убийството на 18-годишния афроамериканец Майкъл Браун, застрелян от него на 9 август 2014 г.

„Бийте педалите”, възкликна доведеният баща на покойника и педалите наистина ги биха: из целия Фъргюсън мирно протестиращите грабиха магазини и хвърляха буркани с урина (new!), а в Ню Йорк кървавите ченгета, чиято едничка радост е да трепят чернокожи, спешно разчистваха пътя на спонтанни демонстрации. Репортерът на CNN беше ударен по главата, уплашиха с куршуми репортера на MSNBC директно в ефир, но тези дреболии не попречиха на прогресивните телекомпании да подчертаят мирния характер на протеста срещу неизличимите престъпления, свързани с корупцията в прогнилата американска съдебна система…

Тъй като делото получи широка известност, прокурорът на Сент Луис качи в интернет всички документи, експертизи и показания на повече от 60 свидетели, представени на съдебните заседатели. С тях може да се запознае всеки.

Дванайсетте съдебни заседатели, трима от които – чернокожи, не просто оправдаха полицая, те нямаше как да не го оправдаят. Да, може да му бъде вменена вина, че не е разбрал, че е ранил противника си и е продължил да стреля. Да, изглежда той не е разсъждавал много в този момент. Но когато наркоман, грабител и психопат напада ченге в колата му, ченгето не е длъжно да вниква в тънкости. Благодарение на превъзходно работещата американска правосъдна система, всичко случило се е установено до последните подробности.

Уви, мирните хора, разбиващи магазини в знак на протест срещу това, че ги смятат способни на насилие, не са чели документите по делото. Мнозина – защото не могат да четат. Другите – защото и през ум няма да им мине да си губят времето за такава противоестествена дейност. Те и без това си знаят, че тази проклета система им е длъжна.

Броженията във Фъргюсън приличат като две капки вода на много подобни произшествия, които редовно се случват в Европа и в САЩ.

През 1992 г. – Лос Анжелис: 43 трупа и един милиард загуби. За отбелязване е, че жертвите на мирно протестиращите, потискани от расистите, бяха предимно корейци, латиноси и самите черни. Повод за възмущението беше побоят над някой си Родни Кинг, заснет от бдителен гражданин. Надрусаният като талпа и многократно осъждан Кинг (два пъти за грабеж, за сбиване и за хулиганство) си направи из града слалом с полицаите (със 115 мили в час), а когато го притиснаха, започна да се бие с ченгетата.

За синините, получени от разсвирепелите полицаи, Кинг получи 3.8 милиона долара компенсация. Всичко отиде за пиене и друсане. В паузите между посещенията в клиники за наркомани, Родни Кинг извърши минимум три ПТП в пияно състояние и в крайна сметка потъна в собствения си басейн – разбира се, ако не го е удавила жена му, която – изненада! – беше член на журито съдебни заседатели, присъдили му 3.8 милиона. В кръвта му имаше смес от алкохол, марихуана, кокаин и „ангелски прах”.

Във Франция през 2005 надигналите се против расистите араби изгориха 8 973 леки коли и убиха двама, единият беше опитал се да гаси пожара арабин. При това, не се смейте, полицаите не пипнаха никого и с пръст. Те просто минаха покрай група арабски тийнейджъри, които, кой знае защо, решиха, че сега ще ги арестуват за грабеж. В резултат двама от тях от страх се вмъкнаха в трафопост и там се изпържиха от токов удар. Както разбирате, причината беше френският расизъм и отрицателното отношение към исляма.

През 2011 г. в Лондон онеправданите на този свят грабиха и гориха за 200 милиона фунта. Онеправданите ползваха Blackberry, за да координират помежду си кого да грабят и радостно снимаха награбеното с бедните си нещастни видеокамери. Убиха петима, включително трима пакистанци продавачи, опитващи се да защитят имуществото си; изнасилиха 13-годишно момиче.

Причината за гнева на онеправданите на този свят пак беше надрусан гангстер – Марк Дъган, застрелян при арест заради оказана съпротива, при това този път Дъган имаше пистолет, а полицията знаеше за това. Всъщност, полицията проследяваше операцията по предаването на оръжието на Дъган, който с търговия на наркотици допълваше държавните помощи за петте си деца. Разбира се, не беше женен с нито една от майките.

След безпорядъка всички социални работници във Великобритания написаха есе на тема: „Какво още трябва да направим за тези бедни хора”.

В Стокхолм безпорядъците се разразиха през май 2013 г. Съгласно традицията, тълпата, възмутена от расизма на шведските полицаи, кой знае защо смятащи имигрантите за склонни към насилие, като опровержение разгроми търговски център и изгори 150 коли.

Причината за бунта пак беше qui pro quo. Шведските полицаи застреляха имигрант, който заплашваше с мачете жена си и съседите. Покойникът беше португалец, но местният блог на борците за мирен ислям се обърка фройдистки и го взе за свой.
Тук трябва да се каже, че по света има много страни, където полицаите стрелят по невинни. И в нито една такава страна няма масови бунтове срещу полицаите. Масови бунтове с викове „бий” има в страните, където полицията не стреля просто така.

Да вземем Русия. Да биеш тийнейджър до смърт? Може. Да набиеш арестувания на бутилка като на кол? Лесна работа. И какво? Да сте видели вълнения по този повод?

Ще ми кажете, че в Русия народът е пасивен. Добре, ето ви друга страна с ченгета-безобразници – Украйна. При Янукович ченгетата бяха в пъти по-боклуци от руските. На Майдана против Янукович се вдигна сърцатата, здравата част на народа. Обаче бунтове срещу кървавите ченгета в Украйна нямаше. Нещо повече – там имаше бунтове за кървавите ченгета. Когато се надигнаха в Донбас, украинските лумпени и маргинали, заедно с корумпираната милиция, се бориха всъщност за по-нататъшното право на милиционерите да убиват хора.

Лумпените, които се надигнаха във Фъргюсън, се надигнаха не за „права” и не за „свободи”. Те се надигнаха в защита на своята маргинална субкултура, в рамките на която всички са им длъжни. Те се надигнаха за това да имат право да правят всичко: да грабят магазини, да се шляят по улицата, да бият полицай по мутрата, а ако полицаят в отговор стреля, то тогава гнет и стрелба по невинни хора.

Психологията им е съвършено същата като на ислямските екстремисти, които отсичат главите на хората, като си просят ответен удар, а когато получават ответния удар, искрено се възмущават: „Проклетите неверници пак нападат мирни хора”. Забележително е, че буйстващата тълпа във Фъргюсън, от една страна, стреля и пали, а от друга – искрено негодува, че тези расисти кой знае защо я смятат способна на насилия. Тяхната психология е абсолютно същата като кремълската – Кремъл първо инсталира Хамас в Донецк, а после искрено се чуди защо на Запад така лошо се отнасят с него.

За хулиганите е важно да се чувстват невинни жертви, това е трендът на времето. И във Фъргюсън, и в Сирия, и в Кремъл. Това въобще не опира до нации и раси. Това е въпрос на светоусещането на лумпена, който обича да граби магазини и смята, че собствениците им са му длъжни. Разбира се, в различните страни едни или други слоеве на населението се оказват лумпенизирани следствие на държавната политика, но САЩ тук не са на първо място. Там от синдрома на Фъргюсън страдат не повече от 20% от населението, което разчита на купони, а в Русия, ако се съди от последните социологически изследвания, страдат 88%, дори и по върховете. И в този смисъл съвсем не случайно нашето Външно министерство изграчи, че „Фъргюсън извади наяве стария проблем с расизма в САЩ”.

В края на краищата, и Кремъл, и лумпените във Фъргюсън се занимават с едно и също: да хвърлят буркани с пикня по американския полицай. И дори икономическата им основа е една и съща. И едните, и другите не работят, а получават. Едните – купони за храна, другите – пари срещу нефт.