Както лесно можеше да се предвиди (от позицията на осведомеността обаче), Бойко Борисов, който никога не е отронил критична дума за Русия, за руската политика, за Путин, за неговата агресия в Украйна, за АЕЦ „Белене" (като стратегически руски похлупак за натовска и европейска България) и особено за „Южен поток", ще се опита да се представи сега като герой от европейска, ако не и от световна величина във възпирането на срещу Русия след пресъхването на очаквания водопад от руски подкупи по трасето на „Южен поток".

Последната му реплика за „Южен поток" (преди онова самохвалство през пролетта, че ако беше останал на премиерския пост щеше вече да е построил „Южен поток" и че Путин го уважава за това), Борисов отправи на 24 септември в Стара Загора. В отговор на въпрос по време на предизборната кампания той заяви, че имал намерение да вземе самолета и да отиде да се разбере с Путин за „Южен поток". После млъкна, за да се яви миналата седмица в Брюксел на тур за (незаслужени) овации.

Месец преди това Борисов е наредил на висок тон по телефона (без да има право в качеството на господин Никой по онова време) на служебния премиер Близнашки да цензурира публикуваната на сайта на Министерството на отбраната „Визия 2020" в угода на Путин. Два източника потвърдиха независимо един от друг пред ivo.bg за скандалната проруска намеса на Борисов.

Съответно Близнашки изпълни заръката с пояснението, че не можело срещу великата Русия да се твърди, че води информационна война в България.

Понеже не може да си позволи лукса да се изправи лично срещу Кремъл- нито му отива, нито му позволяват (познайте дали руснаците не са се погрижили да бъде много внимателен с критиките си срещу Москва в който и да е аспект), опаковането му с вносна хартия като Крали Евромарко за българска и евроупотреба вече започна.

Хартията, върху която черно на бяло се съобщава за липса на снимки на Борисов с Путин (внушението е, че Борисов е едва ли не по природа европеец и противник на руския самодържец), се казва „Франкфуртер Алгемайне цайтунт".

Каква е разликата между тази рекламна акция и нейното подобие чрез един виенски вестник, през който Цветан Василев си отправяше посланията, самохвалствата за собственото величие като Мистър 10 процента от българската икономика и заплахите към враговете (като президента Плевнелиев), оставям на мислещите читатели да открият. Предупреждавам само, че ще бъде трудно и дори няма да е в полза на германския автор, който явно не познава фактологията, за която пише толкова повърхностно.

Направо си е лъжа твърдението, че Борисов бил наложил мораториум върху „всички енергийни споразумения" в първия си мандат- той наложи на депутатите си да гласуват през януари 2012 г. мораториум върху правото дори да знаем, дали разполагаме с огромни залежи от шистов газ, прогнозирани от американски специалисти. Не друг, а близкият до Борисов негов партиен строител Цветан Цветанов за първи път призна за ръката на Москва за антишистовите протести в България, довели до мораториума. Направи го пред лондонския „Файненшъл таймс" на 1 декември, т.е. почти седмица преди германският колега да публикува смайващата лъжа за Борисов като „борец" срещу енергийните (подразбира се руски) проекти.

Това преобръщането на истината е все едно да похвалиш Хитлер като създател на Израел защото с политиката си е катализирал процеса по възникването на еврейската държава.

Не прави чест на известния германски вестник да поднася такава фалшификация. Тя може да мине за чиста монета за пред невежата откъм биографията на Борисов публика, но не и пред хората, проследили многобройните доказателства за написаното в един секретен американски доклад за Борисов: че се прави на прозападен, но „душата му е с Русия".

На фона на горното като абсурдно обобщение с обратен на истината знак, направо звучи като незначителна „подробност" невярното твърдение в статията, че Борисов се бил върнал на власт за година и половина през 2013 г., когато той всъщност избяга от властта. Вероятно някой е казал на автора, че Борисов е спечелил изборите, но е пропуснал да му съобщи, че той избяга и от съставяне на правителство.

Ето вестникарския опит за заблуда, който заслужава право на отговор не заради претенциите на автора на ivo.bg, а заради подведената публика на известното германско издание, което върши мечешка, направо руска услуга на самите българи, склонни да приемат чуждите авторитети с доверчивостта на бити и вечно лъгани от мама и тате деца.

Не на последно място не мога да се стърпя да не репликирам, че от профила на Борисов във фейсбук нищо не става ясно, а най-малкото отсъствието на снимка с Путин е повод за внушението, че нашият премиер не е фен на Владимир Владимирович. Ако този профил е меродавният източник за германския журналист, значи просто не е искал да го погледне в анфас и в очите по реалистичен начин, а се плъзга по нанадолнището, предложено му от самия Борисов и компания, извозвайки заедно с това доверчивите читатели в напълно погрешна посока.

„В миналото на българския премиер има смущаващи факти, но едно трябва да му се признае: ясната ориентация към Европа. Това твърди Михаел Мартенс в портрет на Б. Борисов, публикуван във „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг", съобщава Actualno.com

Когато човек за пръв път види Бойко Борисов, неминуемо ще си помисли, че това е бодигардът на премиера, а не самият премиер. И няма да е толкова далеч от истината, защото преди да влезе в политиката, Борисов е работил, използвайки физическата си сила. През 1991 година, когато България встъпи в едно бясно десетилетие на поръчкови убийства и мафиотска власт, бившият пожарникар основа „Ипон 1", която според собствените му думи била една от най-големите охранителни фирми в страната.

Ако трябва да се изразим предпазливо, тази фирма е извършвала и определени услуги, свързани с несъбираеми вземания. Достатъчно е едно ръкостискане с Борисов, за да почувстваш съвсем осезателно, че е по-добре да не дължиш пари на този човек. Между другото, сред клиентите, за чиято телесна неприкосновеност се грижеше Борисов, беше и Тодор Живков, дългогодишният диктатор от онези времена, когато България, редом с ГДР, беше най-верният васал на Москва.

Днес България вече не е най-верният васал на Москва и тъкмо Борисов е най-доброто доказателство за това. Откакто се срутиха комунистическите диктатури, българските правителства гледат ту към Москва, ту към Брюксел. Когато в София на власт дойдеха коалиции под ръководството на БСП, погледът автоматично се насочваше на изток.

Предпочитаната от Борисов посока е ясна

Вярно, че България влезе в ЕС по време на мандата на тогавашния премиер и председател на БСП Сергей Станишев, роден в Украйна от майка-рускиня и баща българин – в същото време обаче пак той водеше насочена на изток политика. На другия полюс са политиците с консервативна или центристка ориентация като Борисов. Той е и единственият политик след промяната в България, на когото уморените от избори и обикновено наказващи правителството избиратели дадоха втори мандат.

По време на първия си мандат Борисов обяви мораториум върху всички енергийни споразумения на България, с аргумент, че при сключването им може би са били накърнени националните интереси. Този мораториум засягаше решения, инициирани от БСП и изрично се отнасяше до „Южен поток". Правителството се съсредоточи най-вече върху проверката на договорките за строеж на АЕЦ с руска техника.

В крайна сметка се оказа, че за България разноските ще бъдат повече от ползите. Борисов се обяви срещу изграждането на атомната електроцентрала, а когато през 2013 БСП отново се върна на власт за една година, съживяването на проекта не се осъществи.

Борисов, който е роден на 13-ти юни 1959 година, иска здраво да обвърже страната си със Запада. Това негово предпочитание ясно личи в профила му във Фейсбук и на официалната страница на ГЕРБ. Във Фейсбук най-напред ще видите снимка на Борисов с Жан-Клод Юнкер в триумфална поза, а партийният сайт показва серия от снимки на българския премиер с Ангела Меркел. Фотографии на Борисов с Владимир Путин няма да откриете".

От блога на Иво Инджев