"Руският президент Владимир Путин бе принуден да се справя с проблеми на два фронта след като бунтовници извършиха смъртоносно нападение в чеченската столица Грозни, а годишното си послание той се постара да успокои руснаците, че борбената му външна политика няма да доведе до икономическа разруха, пише в. "Ню Йорк таймс".

Нападението в Грозни взе 20 жертви и сложи край на годините относително спокойствие. Точно когато нападението напомни на руснаците, че бунтът в Кавказ реално не е приключвал, речта на Путин не успя да даде обясни убедително как Кремъл ще се справи с икономическите щети от западните санкции и с едновременния спад в цените на петрола и курса на рублата, отбелязва вестникът.

Путин се опита да се обрисува като лидер, който здраво държи в ръцете си славните бъднини на Русия - гледна точка, която се споделя от поддръжниците му. Критиците му обаче заявиха, че речта му е била силно неподходяща, ако не и израз на самозаблуда. Според тях Путин не е признал нито мащаба на проблемите, нито ролята си в пораждането им.

"Той си мисли, че ситуацията като цяло е под контрол - проблемите с валутните резерви, петрола, бюджета, рублата, икономиката, инфлацията и така нататък - обаче ситуацията не е под контрол. Страната се нуждае от хирургическа операция, а той предложи терапия", цитира вестникът думи на опозиционния политик Владимир Рижков.

Сблъскващите се с неуспехи егоцентрици често са склонни към параноя, пише в. "Дейли телеграф" в редакционна статия. Вестникът напомня, че тази седмица курсът на рублата за един ден спадна с 6 процента, което не се е случвало от 1998 г., че за една година руската валута се е обезценила с 40 процента спрямо щатския долар и че изтичането на капитали от Русия вероятно е надвишило прогнозираните 64 милиарда долара. В посланието си пред руския парламент Владимир Путин реши да обвини за всичко това правителствата на западните страни. Той стигна дотам да ги сравни с Адолф Хитлер, отбелязва изданието.

Руският президент смята, че е обграден от заговорници, които се стремят да отслабят страната му чрез санкции и непатриотични слухове. Очевидно дългосрочната цел на този подъл заговор е "руснаците да бъдат отблъснати зад Урал". Всъщност цялата западна външна политика към Русия, която се представя като "реакция на руската агресия", има за цел да спре експанзията на Русия отвъд сегашните си граници, отбелязва "Дейли телеграф".

В речта си Путин заяви, че анексирането от Русия през март на автономния украинския полуостров Крим е "историческо събитие", което е необратимо, пише в. "Вашингтон пост". Той сравни Крим с Храмовия хълм - свято място за юдаизма, исляма и християнството - като основополагащо значение за руската цивилизация. Анексирането на Крим предизвика най-тежкото влошаване на отношенията между Запада и Русия от Студената война, отбелязва вестникът.

Популярността на Путин сред сънародниците му се запазва на рекордно високи равнища, но растящата инфлация и спадащият икономически растеж пораждат все по-песимистични нагласи към икономиката у мнозина руснаци. Путин заяви, че западните санкции са продукт на борба срещу Русия, която започнала много преди, по думите му, "Кримската пролет". "Ако нищо от това не се беше случило, те щяха да измислят някакъв друг повод да се опитат да ограничат Русия. Тези усилия се правят от десетилетия, ако не и столетия", цитира вестникът думи на Путин.

Путин сравни враговете на Русия с нацистите и заяви, че те би трябвало да помнят уроците от Втората световна война. Хитлер "искаше да унищожи Русия и да ни изтласка зад Урал. Всеки трябва да помни как завърши това", заявява Путин, цитиран от "Вашингтон пост".

Путин отново определи събитията в Киев като "преврат" и заяви, че Русия е показала, че ще се намеси на страната на "истината и справедливостта" в защита на сънародниците си, пише в. "Гардиън". Путин и други руски официални лица многократно са отхвърляли трупащите се доказателства, че руската армия е активна в Източна Украйна, което е и една от причините за наложените от Запада тежки санкции, отбелязва вестникът.

В икономическата част на речта си Путин заяви, че санкциите ще стимулират руското производство и обеща нови либерализирани правила за малките фирми, както и амнистия за връщането в Русия на потенциално мръсни пари. Изтичането на капитали от години е проблем за Русия, тъй като богатите бизнесмени предпочитат да държат парите си във Великобритания, Кипър и други страни, отбелязва "Гардиън".

Още по темата: Традиционното послание не прозвуча особено традиционно

Според "Независимая газета" обаче тазгодишното послание не бе твърде традиционно, предаде Би Би Си. Вестникът отбелязва "крайно патетичната стилистика" на някои раздели от текста, "посочените сакрални мотиви за присъединяването на Крим" и "богословското новаторство", както нарича "сравнението между руините на древния Херсонес (в Крим.) и Храмовия хълм в Ерусалим".

Към тези моменти според изданието спадат и коментарите на Путин за последните украински събития: той произнасял сякаш обичайните думи, но този път с повече емоции от обикновено. Путин убедено заяви, че и без да е имало преврат в Киев, все едно щял да се намери повод за претенции към Москва, се казва в статията.

"Днешната политика на САЩ и ЕС бе сравнена с хитлеровите планове за превземане" на Русия, а това е уместно не за "формална процедура като президентското посклание до Федералното събрание", а "по-скоро за обръщение към народа", пише всекидневникът. Сред отликите на новия документ от предишни президентски послания той изтъква, че в текста изобщо не бе спомената думата "избори", а думата "партия" - само веднъж, и то между другото.

Едва ли Путин наистина смята, че в Русия няма вече никакви проблеми с избирателната система или отношенията между центрлната влст и регионите. Отказът му да говори на тези теми вероятно идва оттам, че "в кризисни времена народът иска да чува от един силен лидер най-вече гръмки слова и ясни обещания, а не политическа технология ", коментира "Независимая газета".

"Ведомости" също отбелязва, че Путин нищо не е казал за вътрешната политика, и цитира коментари на руски опозиционери. "Това не бе послание до елита, а до телевизионните зрители - заявява депутатът Дмитрий Гудков. - Щом президентът не обяви война на "петата колона" и "агентите на Държавния департамент", значи властта свято вярва в своя рейтинг от 82 на сто и смята, че е в пълна безопасност."

В посланието нямаше вътрешна политика, защото такава фактически няма и в самата страна, твърди Борис Немцов, съпредседател на извънпарламентарната партия РПР-ПАРНАС. Владимир Путин обаче не можеше да не каже нищо за икономиката, тъй като "руската икономика треска я тресе и рублата излезе от контрол", пише "Независимая газета" в друг материал по същата тема.

Но посланието не съдържаше особено много конкретни спешни мерки за спасяване на страната от кризата - четиригодишен мораториум върху промени в данъците и амнистия на капиталите. Останалите президентски изявления бяха главно пожелания или заплахи, обобщава всекидневникът.

Вчера руският бизнес отчасти чу това, което желаеше, но не и обикновените хора в Русия. Най-острата тема за населението днес е сриването на рублата. Но президентът де факто се самоотстрани от дискусиите по темата - никакви обяснения, никакви действия, само заплахи към спекулантите, констатира изданието.

Всички данъци, които би могло да се вдигнат, вече са увеличени или пък обсъдени и признати за "неподлежащи на увеличаване", пише в тази връзка "Комерсант". Икономическата част от посланието на Путин не представлява нова икономическа политика, смятат повечето експерти на "Комерсант".

"Има мерки, интересни за малкия бизнес, но нищо повече. Всичко е правилно, само че е закъсняло", обобщава Анатолий Гавриленко, президент на Руския борсов съюз. "Каква ти икономическа политика. Това са неща, които трябваше отдавна да бъдат направени", коментира бизнесменът Вадим Димов. "Нямах големи очаквания във връзка с посланието. Имам други очаквания - че всичко ще бъде лошо. И посланието не ми вдъхна повече оптимизъм", добавя предприемачът.

БТА