България, Румъния, Гърция и Италия - така изглежда дъното на ЕС в най-новия индекс, измерващ нивата на корупция. Според международната неправителствена организация "Прозрачност без граници", тези четири държави имат еднакво лош рейтинг - 43, като скалата е от 0 до 100. Нула получават напълно съсипаните от корупция страни, а сто - онези, които са напълно свободни от корупция.
За една година България е отбелязала леко покачване на рейтинга си - от 41 до 43. Но това постижение е слабо, ненадеждно и недостатъчно за извода, че оттук нататък тенденцията ще е само положителна. Не и при управление, което лансира на висши позиции компрометирани лица, а после ги защитава от протестите на достойни хора.
Назад и надолу
Индексът на "Прозрачност без граници" измерва не нивото на самата корупция, което е на практика неизпълнима задача. Онова, което се измерва, е възприятието на хората за това доколко средата, в която живеят, е корумпирана. Измерват се и оценките на водещи експерти и международни организации за състоянието на публичния сектор. Най-кратко казано: индексът оценява усещането за това дали публичната власт в дадена държава се използва за частни цели.
Всички големи скандали, на които ставаме свидетели през последните години, показват волята на българските правителства да влошат още повече негативните резултати - или поне да ги затвърдят. Така беше преди седем години, когато правителството за пръв път беше оглавено от хора, произлезли от силови групировки. Така беше преди пет години, когато се оказа, че премиер нарежда на началника на митниците да не проверява близък бизнесмен. Така беше и преди година и половина, когато човек, подозиран в организирана престъпна дейност, беше назначен за шеф на институцията, бореща се срещу организираната престъпност.
Второто поред управление на Бойко Борисов изпрати множество сигнали, че поне донякъде иска да промени хода на нещата. И състави правителство с участието на незамесени в никакви афери реформатори. Критиците на това управление твърдят, че въпреки новата фасада реална промяна няма. И че дори да има, тя не е съществена. В същото време виждаме, че Бойко Борисов се стреми да се подчини на един нов пиар, опитва се да се ребрандира от популист в политик с реални намерения да провежда политики. Последните събития обаче сложиха точка и на това минимално усилие да се смени витрината. На фона на отчайващия индекс за възприятие на корупцията бяха извършени назначения, които сякаш настояват за още по-силно влошаване на въпросния индекс.
Символите на пропадането
Преди седмица, например, осъденият на първа инстанция Цветан Цветанов стана член на комисия за контрол върху специалните разузнавателни средства. А присъдата му е именно за това, че е превишил правата си при използването на точно тези средства. От тук до пропадането в индекса за възприятие на корупцията май не е много далече.
Още по-тежко стои въпросът с назначаването на Слави Бинев начело на комисията по култура и медии. Не за друго, а защото пряко ще се отрази и на другия стремително сриващ се индекс - този за свободата на словото. Бинев е все пак известен именно с отношението си към обществените медии, които обиждаше с речника на каруцар и физически нападаше охраната им. За страна, която е на дъното на класациите на „Репортери без граници" и „Фрийдъм хаус", това назначение трябва да е равносилно на самоубийство. Да не говорим за пиара на новото управление, който сега трябва да издирва друга стратегия. Тази с лансирането на новия позитивен образ издържа само няколко дни. А за самото съдържание на политиките изобщо няма смисъл да говорим. Поне от пет години насам не се и намеква за такова нещо.
DW
