Една от първите книги, които получих като подарък преди 25 години, след падането на Берлинската стена, беше със заглавие: "Хиляда съвсем легални данъчни трикове". Тя предлагаше възможност на читателя да провери къде се намира той в неравната битка с безсърдечната данъчна служба.
По онова време попълването на годишната данъчна декларация беше нещо като предвкусване на печалба. Защото накрая, след всички възможни приспадания, човек получаваше обратно една доста прилична сума. Книгата все още се продава, но времената се промениха.
Преди и сега
Данъчното облагане на доходите отдавна е достигнало болезнената граница. А възможностите за редуциране на данъците значително намаляха. В същото време държавата, това скъпо образувание, е жадна за всяко евро. Осбено пък страните, които трябваше да спасяват банките си, затънаха в планини от дългове. Всичко това постави пред ново изпитание данъчните власти. И те намериха решение: бяха осенени от идеята да затегнат контрола. Разбирай - да контролират много по-интензивно къде богатите държат парите си. И още по-точно казано - къде ги укриват от данъчните власти.
За богатите германци такива възможности съществуваха в непосредствена близост до тях - в Люксембург или Швейцария, където "паркирането" на средства с цел избягване на данъци бе част от държавно толерирания бизнес-модел. Но за данъчните хитреци стана тясно - отнякъде се появиха компактдискове с имената на укривателите на данъци. Последваха контрамерки, вкл. и показни арести - като този на шефа на пощите Клаус Цумвинкел. Броят на хората, които доброволно си признаха прегрешенията, срещу което получиха гаранции за освобождаване от наказателно преследване, нарасна лавинообразно, защото на много от данъчните измамници им припари под опашката.
Цялата история с компактдисковете обаче остави неприятен привкус, защото данните бяха придибити незаконно, за да бъдат след това продадени на данъчните власти. Затова изглеждаше по-разумно да бъде приложено решението от срещата на Г-20 през 2009 година в Лондон - да се "пресушат" данъчните оазиси и да бъде обявена война на данъчните измами.
Новото споразумение - крачка напред?
В този смисъл новото споразумение на страните от ОИСР за обмен на данъчна информация представлява голяма крачка напред по този път. Банковата тайна си изпя песента, заяви не без гордост германският финансов министър Волфганг Шойбле, който има съществен принос за постигнатата договореност. Споразумението стеснява още повече полето на действие за данъчните измамници.
Същевременно възникват и доста въпроси: в състояние ли са данъчните служби да се справят с огромния поток от данни, който ще ги залее от началото на 2017 година; ще се включат ли в изпълнението всички държави и работят ли те на едно и също техническо ниво; как да се противодейства на новите вратички в закона, които без съмнение ще се отворят? По-важно е обаче, постигнатите договорености да бъдат претворени на практика без излишно колебание.
Набраната инерция трябва да се използва и за заемането на твърда позиция срещу креативните методи в данъчната политика на големите международни концерни. Те не са незаконни, но не е и много редно това, фирмите да прехвърлят печалбите си от едно на друго място дотогава, докато данъчната им ставка стане равна на нула. Правилата, валидни за личните доходи, трябва да важат и за корпорациите: данъците да се плащат там, където са изкарани парите! Не на последно място това е и шанс за малко повече справедливост.
DW