Сега значи имаме яснота: 25 от 130-те най-важни европейски банки се провалиха на стрес теста, на който бяха подложени от Европейската централна банка /ЕЦБ/. Недостигът на капитал възлиза на общо 25 милиарда евро. 13 банки ще бъдат принудени да увеличат своя основен капитал, а 12 вече го сториха. Но имаме ли наистина яснота за състоянието на банките? "Това беше много сериозно и важно изпитание за всички участници", твърди шефката на германската Служба за надзор над финансовите услуги /ВaFin/ Елке Кьониг.
Моето впечатление обаче е съвсем различно: В най-добрия случай това беше упражнение без особена стойност, защото не даде вярна представа за истинското финансово здраве на банковите институции. В най-лошия случай, стрес тестът беше просто начин да се установят онези банки, от които шефът на ЕЦБ Марио Драги ще трябва да изкупува лоши кредити. Задачата на стрес теста всъщност беше да открие дали собственият капитал на банките съответства на поетите при кредитирането рискове. Втората задача беше, да се види дали те биха издържали и на допълнителни рискове - като например евентуален спад в конюнктурата или нова криза на пазара на недвижимите имоти.
Тези изпитания са разумни, защото на 4 ноември ЕЦБ поема надзора над най-важните европейски банки и естествено не би желала да поеме отговорност за стари рискове. Основната слабост на теста обаче се криеше в това, че даде възможност на отделните банки сами да оценяват рисковете, които са поели. Напълно възможно е някои от тях да са се поблазнили от възможността да "разкрасят" рисковите си активи.
Много по-честно щеше да е, ако на банките бяха поставени конкретни изисквания за съотношението между собствен капитал и останали активи - само че тогава със сигурност щяха да се провалят далеч повече банки от онези 13, които сега отиват на "поправителен", за да увеличат основния си капитал. Това пък, на свой ред, води до нови конфликти, защото банките могат да увеличават основния си капитал или като емитират нови акции, или като намалят рисковете си, чрез ограничаване на кредитирането.
Странични ефекти с опустошителни последици
И в двата случая обаче възникват неприятни странични ефекти. Банка с лош имидж трудно може да привлече нови инвеститори, а в същото време старите акционери се ядосват, че курсът на техните акции пада. Затова банките ще се ориентират към втория вариант, който обаче има опустошителни икономически последици. Те ще отпускат все по-малко кредити, а това е точно обратното на онова, което иска да постигне ЕЦБ - да осигури достатъчно пари и инвеститори за икономиката.
Твърди се, че само 13 от 130 европейски банки били с отслабени позиции - това обаче звучи прекалено оптимистично. Заклинанията, че видите ли, всичко в банковия сектор е наред, прилича на тактиката на щрауса, който крие главата си в пясъка. Подобна тактика обаче никога досега не е помагала, а и МВФ публикува съвсем други цифри. Фондът е проучил 300 големи банки в индустриалните държави. Техните баланси са такива, че 40 процента от на практика не са в състояние да отпускат сериозни кредити на икономиката. А в страните от еврозоната подобен проблем изпитвали дори 70 на сто от банките.
Директорът на отдел "Финансови пазари" в МВФ Хосе Винялс не крие факта, че смята подобни банки за излишни. Но тъй като някои отказват да приемат, че има нужда да се закриват банки, шефът на ЕЦБ Марио Драги започва да изкупува лошите кредити на банките от Южна Европа, включително и от Франция. По данни на ЕЦБ, размерът на тези кредити възлиза на 879 милиарда евро. По този начин ЕЦБ води Европа към нещо, за което германските политици категорично твърдяха, че никога нямало да стане: уравниловка на държавните дългове. Така новият стрес тест може би даде известна яснота за обема на невъзвръщаемите банкови кредити, но от това банковото дело в Европа не стана нито по-сигурно, нито по-стабилно.
DW
