Почти месец след предсрочните избори бъдещото управление на страната остава неясно. Нещо повече - няма яснота нито по отношение на състава му, нито по отношение на приоритетите му по спешните проблеми. За сметка на това из пространството летят най-различни рецепти за начина на управление, всички произведени от ГЕРБ.
Сред наброзките за състава на новия кабинет се подредиха както идеята за правителство на споделената отговорност между партията на Борисов, Реформаторския блок и Патриотичния фронт, така и концепцията за нещо средно между програмен кабинет и коалиция между двете десни формации, с гарантирана парламентарна подкрепа от страна на националистите. Ако първият вариант поставя чисто идеологическия въпрос как държава, претендираща да достига европейските стандарти, може да бъде управлявана официално от коалиция с националистическа партия в нейния състав, то вторият очертава някои структурни неясноти. Например - ако управлението бъде скрепено не с коалиционно, а с програмно споразумение (каквато теза лансира Румяна Бъчварова от ГЕРБ), няма ли да стане така, че от това да не произтича отговорност, а само консумация на власт? Какво ще представлява въпросната полукоалиция-полупрограмен кабинет - управление на малцинството между Борисовата партия и Реформаторите, с гарантирана парламентарна подкрепа от страна на Патриотичния фронт? Как ще се взимат решенията в подобен формат и кой ще е отговорен за тях?
Завоят
Ден преди свикването на парламента лидерът на ГЕРБ не изневери на стила си и направи изявление, което не само обърка аудиторията, но и зачеркна очертаваните от неговата партия опции, за които до вчера беше ясно, че са синхронизирани със самия него.
Към неделя сутрин лидерът на ГЕРБ вече не приемаше формулата за правителство с програмна подкрепа, но без участие на представители на подкрепящите партии, каквато договорка бе постигната в четвъртък с Патриотичния фронт (ПФ). Изявлението му предизвика изненада, защото след преговорите с ПФ Румяна Бъчварова от ГЕРБ се беше застъпила за тази формула и беше заявила, че ГЕРБ приемат подписа под програмата като коалиционен ангажимент и че именно такова програмно споразумение ще бъде подписано и с Реформаторите. А и с останалите евентуални участници в бъдещия кабинет.
Недоволен от такъв вариант, Борисов анонсира друг тип управление - „безотговорно" правителство по модела „Орешарски", в което влизат всички парламентарни формации със свои експерти. Тази изпълнителна власт трябва да изкара до юли догодина, след което да се проведат избори 2 в 1 - за парламент и за местна власт.
Сформирането на правителство от експерти на всички партии, които от своя страна да гарантират безусловна подкрепа за решенията в парламента, не е някаква нова идея на Борисов. Макар сега да изтъква тази конструкция като краен вариант, той я лансираше методично още преди изборите. В кампанията за вота лидерът на ГЕРБ на няколко пъти обясни, че е редно партиите „да седнат и да се разберат". Както тогава, така и сега не е ясно по кои въпроси трябва да бъде постигнато разбирателство. Но е ясно, че с такъв формат Борисов се опитва да конструира управление без парламентарна опозиция. Или иначе казано - кабинет, подкрепян от почти всички партии в парламента.
Без опозиция и без ясна отговорност
„Ще имаме планово мнозинство, което да нараства" - така заместник-председателят на ГЕРБ Цветан Цветанов описа парламентарната подкрепа, която партията му е договорила с останалите политически сили. Изявления на почти всички формации, без „Атака", подкрепят косвено думите на Цветанов. Така например БСП обяви, че остава в опозиция, но това не означава, че няма да подкрепя важните решения. От ББЦ и ДПС вече гарантираха, че ще гласуват с ГЕРБ - всеки по свои причини. Движението за права и свободи, защото отчете голяма прилика с вижданията на Борисов, а партията на Бареков, тъй като искала да спаси управляващите от зависимости в парламента. И формацията на Георги Първанов обяви готовност да партнира на бъдещото управление. Патриотичният фронт дори иска да подпише програма за управление, а Реформаторите желаят да си поделят отговорността с ГЕРБ и да влязат в кабинета.
С оформящата се парламентарна подкрепа „по интереси" Борисов би могъл да състави дори истинско правителство на малцинството, което да се закрепи във властта с 84 народни представители. Но зад странните му движения прозира съвсем друга амбиция - правителство, доминирано от ГЕРБ, което да не носи отговорност за решенията си, а просто да консумира властта с вечното оправдание, че няма мнозинство.
Удивителното в случая е не, че някой иска да управлява с полупрограмен-полукоалиционен кабинет на малцинството, който въпреки странната си дефиниция ще получава мащабна подкрепа в парламента, а че такава форма на управление се оказва приемлива за фрагментираното Народно събрание. Впрочем, тази формула е възможна именно заради фрагментираното Народно събрание.
DW
