Докато през последните седмици се разгръщаше оглавяваната от САЩ инициатива за възпиране на надигащата се групировка "Ислямска държава в Ирак и Левант" (ИДИЛ) В целия текст е използвано старото название на "Ислямска държава" - бел.ред. , в коалицията на желаещите имаше един муден елемент: Великобритания. Реториката на британското правителство срещу ИДИЛ бе шумна, но когато се стигна до военен ангажимент, най-голямата военна сила в Западна Европа стана особено предпазлива. Седмиците на деликатна задкулисна политическа препирня трябва да стигнат до своя връх този петък, за когато членовете на парламента са свикани за специално гласуване по въпроса за военната намеса в борбата срещу ИДИЛ.
Сега политическите звезди изглеждат единни. Обединеното кралство "не може да не е част от борбата срещу ИДИЛ", обяви в сряда премиерът Дейвид Камерън. "Не мисля, че можем да обърнем гръб", повтори лидерът на лейбъристите Ед Милибанд.
Но все още има много неясноти. Правителствените съветници обвиняват ръководството на Лейбъристката партия, че играе семантични игри, а опозиционната партия казва, че правителството дава смътни очертания на това какви точно военни действия ще се предприемат. На фона на това протакане недоволството сред британските военни командири нарасна. Те са чувствителни към онова, което началникът на отбраната сър Никълъс Хотън назова пред декември като "пълзяща омраза към риска" и към думите на началника на генералния щаб сър Питър Уол от месец март за "нравствено разоръжаване".
От началото на този месец, когато световните лидери се събраха в Нюпорт, Уелс, за форума на НАТО, британските въоръжени сили нетърпеливо очакват "неминуемата" заповед да действат заедно с американците. Някои военни се оплакват в частни разговори от липсата на последователност у Даунинг стрийт 10. "Имахме сигнали да бъдем готови за неминуема операция", казва един високопоставен офицер относно събития миналия месец. "Тогава един министър каза едва ли не, че ще го направи публично, но Номер 10 реагира, като го опроверга и цялата работа бе изоставена", добавя източника.
Великобритания разполага с добре смазана и скъпа военна машина, твърди той. И тя трябва да я използва. Подобни схващания биват игнорирани от членовете на правителството като типична проява на войнственост, но те имат международен резонанс. Съюзните държави определено симпатизират на вътрешните проблеми на Уестминстър през последните седмици, но това може бързо да се превърне в раздразнение, ако Камерън отново не съумее да изпълни обещанията се.
"Премиерът наистина страда сега от репутацията си на безразсъден човек, който не мисли много напред", казва Майкъл Кларк, директор на влиятелния мозъчен тръст "Royal United Services Institute". За мнозина по света британското правителство изглежда "слабо", казва Кларк, който посочва случая с Шотландия, която за малко да бъде загубена, и четирите години на тромава външна политика: "Ако не видим успех в това [гласуването за намесата], допълнително ще навредим на нашата репутация".
Доста лесно могат да бъдат предусетени причините за боязливостта на Уестминстър - правителството все още тръпне заради унижението от загубения вот за намесата в Сирия през август 2013 г., а да не говорим за ролята му в свалянето на режима на Муамар Кадафи и последвалото затъване на Либия в хаос. Междувременно лейбъристката опозиция е обзета от свои собствени и даже по-големи външнополитически демони - оглавяваната от САЩ и Великобритания инвазия в Ирак, започнала по нейно време.
"Не обвинявам Камерън, че е предпазлив", казва сър Кристофър Майер, британски посланик в САЩ по време на втората иракска война през 2003 г. "Той не иска да свърши с вот на Камарата на общините срещу него . . . Те не искат да повторят мъчението, през което минахме ние и САЩ с вота от 2013 г. за Сирия", добавя той.
Повторение на тази болка не е съвсем изключено. Въпреки че лейбъристите дадоха знак, че например подкрепят ударите в Ирак, те казаха, че може би ще е необходима резолюция на Съвета за сигурност на ООН, преди да подкрепят интервенция в Сирия. "Ако кажеш: "нека първо има резолюция на Съвета за сигурност", ти всъщност казваш, че не искаш да правим това, така че нека оставим руснаците и Китай да наложат вето", заявява сър Кристофър.
В резултат Камарата на общините ще дискутира в петък само намесата в Ирак.
Всъщност трудният път на лейбъристите към позиция за военна намеса срещу ИДИЛ, казват мнозина в парламента, бе основната причина за дългото колебание на Обединеното кралство. В продължение на повече от седмица Ед Луелин, началник на канцеларията на премиера, разговаря с Тим Ливси, заемащ подобен пост при Милибанд, за да го държи в течение с плановете на Камерън.
Желанието на Даунинг стрийт да не разгневи лейбъристите от предните места в залата стигна дотам, че да се отложи новината за свикването на Камарата за гласуване по интервенцията за след годишната лейбъристка конференция в Манчестър, тоест да не се смущава събранието на тази партия. Тези усилия отчасти успяха: съветници на Милибанд казаха, че се впечатлени от внимателния начин, по който Номер 10 е боравил с този въпрос и че вярват в неизбежността на действията в Ирак.
Що се отнася до мащаба на евентуалната военна роля на Великобритания, несъмнено тя ще бъде умерена в първия етап. Което отново е удобно за политиците, обезпокоени от тежките отговорности, когато се влиза във война. В дългосрочен план британската относителна мудност принуждава военните да ограничават въстание, което на моменти изглежда, че ще обхване целия Близък изток.
"Всички знаем, че отблъскването на ИДИЛ ще отнеме много време", казва сър Кристофър. "Ние сме в началото на началата. Като имаме предвид времевата скала, дали ще минат няколко дни или седмици, докато се намесим, няма значение", добавя той.
БТА
