На 96 години почина акад. Кирил Василев. В негова памет поместваме отново последното му интервю. Акад. Кирил Василев е доайен на академиците и на философската наука у нас. Роден е на 23 май 1918 г. в село Турян, Смолянско. На 18 години става ремсист, а по-късно партизанин и политкомисар на отряд от състава на Втора родопска бригада. След 9-и септември 1944 г. завършва философия в Софийския университет, където по-късно чете лекции по исторически материализъм. През 1989 г. става академик на БАН. И досега академикът си остава последователен марксист. Най-популярният му труд „За любовта“ не е идеологически и е издаден в половинмилионен тираж на руски език и в няколко милионен на китайски език през 1986 г. На български има 4 издания, след като първоначално тогавашната власт не е искала да го публикува.
Кирил Василев е баща на починалия неотдавна проф. Николай Василев, който беше уволняван и изключван от БКП преди 1989 г. за критики срещу режима на Живков. (Повече за акад. Василев тук).
- Акад. Василев, какво се случва в държавата?
- България днес се намира в мъгла, в която се издигат само бандитите, които крадат и обират народа. БСП не са никакви комунисти и социалисти. Трябва ново поколение в партията, което да я води по пътя на Димитър Благоев. Сега живеем в най-тъмния капитализъм, а нямаме дори истински лидери.
- От къде идва проблемът?
- От Тодор Луканов!
- Имате предвид Андрей Луканов?
- Тодор беше дядо му на Адрей. Аз срещнах навремето Андрей Луканов и го наплюх. Казах му: „Андрей, не върши мръсотии! Мръсник с мръсник! Всичко започна от Политбюро на БКП. Там аз познавах само един почтен човек – Александър Лилов. Той единствено ме харесваше, защото бях отблъснат от Тодор Живков, защото никога не съм го споменавал в произведенията си. Тато обаче беше казал: „Другаря Василев, никога няма да го пратим на заточение, защото беше партизанин. Няма да му се дава просто нищо. Няма да бъде ректор, нито зам.-ректор, нито декан, нито зам.-декан”. Аз не бях никакъв, а всички други се изредиха. Зад всичко стоеше Тодор Живков, който беше един мръсник. Обичаше само Любомир Левчев и компания, защото Левчев му лижеше подметките.
- Как оцеляхте тогава?
- Бях политкомисар на партизански отряд от Елхово. Аз имах име. Не бях никакъв. Имаше един Цоновски, който стана декан, а преди войната беше фашист. Тодор Живков четири пъти ме искаше за съветник, но аз отказах и той още повече ме намрази.
- Кой трябваше да ръководи БКП?
- Александър Лилов, само него уважавам. Все щеше да се намери някой. После Лилов го изгониха през 80-те години от Политбюро заради мен. Извика ме на Витоша, и му казах, че трябва да стане лидер на БКП. После това се разбра от Политбюро и го изключиха. Известно време уважавах и Цола Драгойчева, но я изоставих и нея (б. р. – Цола Драгойчева е известен деец на нелегалното комунистическо движение, после член на Политбюро дълги години). Тя се поддаде на един мръсник от Смолян, който беше секретар на партията Величко Караджов. А аз навсякъде ходех с нея, за да говоря за подвизите й. Тя затова ме и обичаше. Този мръсник я настрои срещу мен, защото е бил фашист в миналото, а аз се борех срещу това. Цола стана солташак накрая на Живков и ме предаде. Трябваше да изнасям слово в Смолян, но когато Тато разбрал, казал: „Цола, никакъв Кирил Василев! Ще си намериш друг историк!” Следващия път ме покани в Пазарджик. Аз й казах: „Цола Драгойчева, никога няма повече да ти дойда на речите, защото не си комунистка, а предателка!”
- Как се запознахте с Драгойчева?
- Около един руснак и нейна книга. В нея нямаше нито ред от Цола, а всичко е от съветския брат Стефан Желев. Той й съчини биографията, а беше и е мой приятел. Цола иначе беше много коректна и постоянно се виждахме да ядем в нейния дом. Обичаше ме, защото издигах нейния престиж. Накрая скъсахме, защото видях каква е фльонга!
- Познавате ли дядото на Лиляна Павлова - Георги Павлов, който е бивш министър на химическата промишленост по времето на БКП, какви са ви впечатленията от него?
- Не, не го познавам. Тодор Живков държеше само разни глупаци около себе си, които не знаех.
- Т. е. имаше два фронта в партията?
- Имаше, но аз открито не го нападах, защото щяха да ме пратят или в Белене, или в Ловеч. Такова беше положението. Отиваме на студентски празник да слушаме Тато. Той започна да говори и всички стават на крака. Само аз не станах. Един мръсник зад мен ми крещи и ми се скара, че не съм на крака. Казах му, че ме боли гръбнакът. Той не разбра, че му говоря за гръбнака на партията. Вече беше започнала да се случва перестройката.
- Фамилия Живкови живееше ли охолно?
- Остави ги. Фамилия Живкови се уреди. Особено Жени Живкова. Това не са истински комунисти. Самата Людмила Живкова беше една простачка, защото й пишеха други хора нейните работа и крадеше труда им. Как не я е срам! Тя беше една луда жена! Не знаеше колко са 5 пари и си беше втълпила, че е велика, а е никаква. Сашо Лилов й пишеше също доста текстове. Беше събрала интелектуалци, които я питаха какво ще прави за културата. Покойният проф. Иван Славов я похлупи на среща тогава: „Тя не може да каже какво, защото е държавна тайна!” А на Жени писах тройка като студентка по история на философията, Живкови ме намразиха още повече тогава.
- Какво се случи с Георги Атанасов след соца? Вярно ли е, че сте го изкарали от затвора?
- Беше дошъл Желю Желев вече на власт и вкара Георги Атанасов в занданите (б. р. - Георги Атанасов е бивш министър председател и член на Политбюро в последните години преди падането на Живков). Тогава писах на Желю едно писмо: „Освободи го от ареста, били сме заедно с теб”. Желев го освободи. Аз приятелите си не мога да оставя, а Желю ми е приятел също. Рецензент съм дори на книгата „Фашизмът”, но ме разочарова с възгледите си след 10-ти ноември 1989 г. Направил съм му 15 забележки на книгата и все пак се съгласих да му помогна, защото показа недостатъците на Живков тогава. Най-важните грешки на социализма бяха разделянето на народа – на активни и не активни борци, което беше порок. Активните имаха 10 привилегии. А аз не съм взел нито един лев, защото съм истински комунист! Сбъркахме много с тези привилегии! Против това съм.
- Трябваше ли да има перестройка и кой е виновен за падането на комунизма?
- Не, не трябваше да има перестройка, а да се вървим по пътя на Маркс, както и съюзът, така и ние. В същото време Петър Младенов беше един подмазвач, както всички в Политбюро. Йордан Йотов, който беше главен редактор на вестник „Работническо дело”, ми беше приятел, но стана член на Политбюро. Преди това с него ходихме на Витоша, говорехме си и плюехме по Живков, но след това не говореше с мен. Него го канеха на банкетите на Тато, аз никога не съм бил поканен на подобно събитие. Яд ги беше, че в моето творчество не съм писал нищо за тях. На всичкото отгоре ми бяха скроили номер. Ходих да почивам във Варна и трябваше да излезе книга за най-известните личности на комунизма. В частта, в която бях писал, имаше текст и за Живков, а аз не бях писал нищо за него!
- Вие сте били партизанин. Вярно ли е, че сте убили човек по време на съпротивата?
- Не, но ме бяха обвинили, че съм убил трима помаци, което не е вярно. Извиниха ми се и дори ми платиха. Беше излязло дори опровержение от някакъв Велев, от СКАТ (не помня първото му име, занимава се с помаци от Родопите – б. а.) Принудих го да си плати. Нашата работа в бригадата беше да слезем от планината и да минем в Гърция. Там кацнаха трима английски войници с подслушвателни станции, за да ги докараме в смолянско. Никой не споменава за тях сега. Те бяха в нашия отряд, за да ни помогнат срещу фашистите. Мисията ни беше да подслушваме. Прекарахме, спомням си, англичаните с парашути. За награда на 9-ти септември отрядът ни беше облечен целият в английски униформи. Имахме картечница и шмайзери, имахме всичко, бяха ни въоръжили до зъби.
