Хората са прибрани в собственото си убеждение, че политическият елит е негоден, а този елит, за който става дума, решава собствените си въпроси, като уточнява подробности относно собственото си възпроизводство. Това е картината в страната.Няма никаква особена надежда за съществена промяна. Това е, което българският капитализъм роди. Основното, което стана, е да бъдат покачени на върха негодни хора. Тези, които имат власт и богатство са негодни. Не говоря за политическата класа, защото между тях има хора с идея да бъдат национално отговорни в поведението си. Тези, които предизвикаха напоследък тази чудовищна криза, са опасни и крайно чудовищни силуети. Това, държавата да бъде заложник на двама души, които са решили да си разчистват сметките по пътя на това да се замерят с банки и не само, означава някаква радикална слабост на българската политическа власт.
Банковата криза е солидарно произведена не от маргинални фигури, а от предприемаческия и от политически елит, които имат общи бизнес дела. Крупният капитал купува политически решения от имащите политическата власт, а политическият елит ги продава. Това е най-доходоносното бизнес партньорство, което се разгръща между елитите на бизнеса и политическата власт. Всичко останало под тях е в някакъв смисъл жертва. Не се знае докрай обаче доколко тези, които са включени в това бизнес партньорство, не са фатално зависими един от друг и доколко те не живеят в много сериозна несигурност какво ще се случи на следващия ден. Имайте предвид, че Цветан Василев, който беше до вчера най-силният човек в държавата в сянка, сега отпраши в столицата на Австрия и няма да се връща, а има съвет да отиде много на юг, ако се наложи в Южна Африка. Това означава наистина, че ние не можем да се справим с основно демократично искане не за прозрачност на политическата власт, а за елементарното изискване за върховенство на закона в грубите му форми на отказ държавата да бъде окупирана от такъв тип фигури. Това е ужасната ситуация, в която се намираме. Големият проблем на България не е тази или онази партия, а консолидираната власт на един негоден предприемачески елит и една политическа власт, която го обслужва.
България има нужда да бъде успокоена след една турболентна година. Това, което става, не е никакъв катарзис. Това, г-н Станишев да отиде в Брюксел, и г-н Орешарски да отиде в нещо като политическо небитие, не е никакво решение на никакъв въпрос. Социалистическата партия е в историческа загуба. Не е ясно как тя ще излезе от тази криза и дали изобщо ще може да се възстанови във формата си на незаобиколим фактор. Не е ясно какво ще стане с ГЕРБ, но той вече има усета за това, че е ударил часът му отново и ще може да опита абсолютно мнозинство на предстоящите избори, за да се яви дори като спасител на нацията, преди да стане неин президент, което означава, че ние сме реживковизирани 25 години след края на този период, което означава, че нямаме вътрешни сили да се състоим като демократично общество. Тази банкова криза е в някакъв смисъл апотеоз на българската политическа неудача и няма гаранции, че тя няма да се възпроизвежда./По БНР/