Близо две десетилетия бяха необходими, за да бъдат проведени и доведени до успешен край преговорите на България за членство в ЕС.

Началото на този процес е поставено още през 1990 г., когато се подписва Спогодба за икономически отношения.

- през 1993 г. с подписаното споразумение за асоцииране;

- през 1995 г. с подадената молба за членство;

- през 1999 г. с решението за започване на преговори;

- през 2000 г. с отпадане на шенгенските визи;

- през 2004 г. с приключване на преговорите;

- през 2005 г. с подписания договор за присъединяване.

И така до 1 януари 2007 г., когато България най-накрая придобива статута на пълноправен член на ЕС и официално става част от семейството на богатите страни, получава нови възможности за развитие и търговия, и всички вярват, че оттук нататък започва период на бърз просперитет за държавата и нацията.

Какви са резултатите?

Положението на колония на ЕС, в което България се намира от 2007 г., отказът на държавата да защитава своите граждани, чрез подчиняването на националното право на европейското, и загубата на между 5 и 8 млрд. лв. са част от отговорите на въпроса!

България беше приета в Ес, защото прие с готовност възможно най-лошите условия за субсидии, преки плащания и т.н., прие най-лошите квоти за реализация на продукция, прие затварянето на III и IV блок на АЕЦ „Козлодуй". С други думи - отстъпи от своя икономически суверенитет.

1.Откакто България стана членка на Европейския съюз през 2007 г., страната е внесла в бюджета на общността 5 227 600 000 лв.В същото време усвояемостта на помощи насочени от ЕС към българската държава е 38.7% или 5 050 688 522 лв.Тоест срещу всяко дадено евро в началото на годината, по-късно от ЕС ни връщат 0,70 евроцента. Или първо внасяме 1,3 евро в бюджета на ЕС, а после се радваме, че срещу това ще получим 1 евро.Трябва ли да бъдем благодарни на ЕС за това, че с „тяхни пари" строим инфраструктура, развиваме отрасли и насърчаваме намаляване на безработица, чрез програми за квалификация и преквалификация?

2.България беше аграрна страна, някога изхранвала почти цяла Европа.От голям износител, захранващ почти цяла Европа, днес внасяме 70% от храните, които консумираме И това, ако не е фарс и съвсем явен саботаж и икономическо колонизиране!
Дял на вносните стоки:

- при месото и месните продукти - 84%,
- при зеленчуците - 78%,
- при плодовете -77%,
- при рибата и рибните продукти - 66%.

3. Деиндустриализацията на България: Продажбата на печелившите фабрики, заводи и предприятия на безценица на чужди фирми, вследствие на криминалната приватизация и нарязването за скрап на останалата част от тях.

Унищожиха се плодовете на десетилетния национален труд!

Продадоха се десетократно по-евтино индустриалните мощности!

Родиха се хиляда нови милионери за сметка на милиони обеднели!

Създаде се най-голямата безработица в Европа!

Специалисти, инженери станаха улични продавачи и охранители!

4.Изразходване на резерва и смъкването му до санитарния минимум от 4,5 млрд. лв. за дълъг период от време. Към август 2013 г. той възлиза на 5,8 млрд. лв., но част от него вероятно ще бъде изразходван в началото на 2014 г., когато предстоят нови плащания по външния дълг;

5.Трупане на нови дългове и увеличаване на брутния държавен дълг на 37 млрд. евро към края на първото полугодие на 2013 г., по данни на БНБ. Българските фирми имат кредити към фирми майки за над 16,2 млрд. евро, банковата ни система дължи 6,2 млрд евро, а държавата 3,1 млрд. евро;

6.Безпрецедентни нива на междуфирмената задлъжнялост, като според синдикатите тя надвишава двойно БВП и възлиза на около 160 млрд. лв., а според някои оценки е над 200 млрд. лв.;

7.Масови фалити на дребния и средния бизнес, като за последните три години в страната са фалирали над 100 000 дребни и средни предприятия;

8.Огромен спад на чуждестранните инвестиции, като днес за първи път от 22 години те са отрицателно число, а от страната изтичат капитали. Само за 2011 г. те са намалели с нови 700 млн. лв. и докато през 2008 г. са възлизали на около 6 млрд. евро, то през миналата година са едва 567,5 млн. евро;

9.Повишаване на лихвите по кредитите, което минира огромна част от възможностите за инвестиции и за намаляване на безработицата, невъзможност за изплащане на взетите кредити поради безработицата и масово отнемане на ипотекирани жилища на гражданите.

10.Повече от двоен ръст на безработицата. От около 10% през 2008 г., днес тя вече възлиза на близо 20% реална безработица, а очакванията са 2014 г. да надхвърли 20%;

11.Замразяване на доходите и пенсиите и предвид безработицата и инфлацията, като резултат обедняване на населениато;

12.Шенген и еврозоната - още две нереализирани очаквания.

Очакванията на българите за подобряване на битието им, на собственото им материално и социално положение остават нереализирани. Нещо повече, перспективите за подобрение не изглеждат добри, а управлявалата доскоро партия ГЕРБ беше свалена след безпрецедентни за България масови граждански протести.

Изглежда, че след 6 години членство в ЕС българите са по-бедни, по-обезверени и по-отчаяни. Нито едно от очакванията за подобряване на материалното им битие не се е реализирало. Вместо на позитивни, сме свидетели на негативни тенденции и очакванията са те да се задълбочават.

Коментар на Рангел Бараков, bgeurasia.org