Фактът, че Съветският съюз се разпадна без гражданска война преди четвърт век, Русия впоследствие намери пътя към пазарна икономика, а Източна Европа беше интегрирана в Европейския съюз, беше подарък от историята. Играчите, участващи в кримската криза, не бива да пропиляват този подарък.
Анексирането на Крим определено беше нарушение на международното право. Полуостровът беше отстъпен от Русия на Украйна през 1954 г. в рамките на Съветския съюз и остана част от Украйна след 1991 г. - положение, което беше прието от всички страни. Преначертаване на границите по решение само на една страна не може да бъде прието в Европа.
Трябва обаче да се има предвид, че сегашната криза беше предизвикана от Запада. Инициативите на НАТО по отношение на Грузия, Молдова и Украйна през последните години на практика създадоха заплаха черноморският флот на Русия да бъде обкръжен в единственото незамръзващо пристанище, което има на свое разположение.
Президентът на САЩ Барак Обама греши, ако смята, че Русия е просто регионална сила, която ще трябва да се примири с това. Русия протестира също толкова бурно, колкото САЩ по време на кубинската ракетна криза. Москва използва референдум като свой инструмент в Крим, но нещата можеше да бъдат доста по-неприятни.
След като изби милиони руснаци през Втората световна война и по щастливо стечение на обстоятелствата постигна мирно обединение благодарение и на подкрепата на Русия, Германия в частност е длъжна да намали напрежението в конфликта с Русия. Но някои привърженици на твърдия подход във Вашингтон, Брюксел и Москва очевидно имат свой дневен ред. НАТО може отново да се изнерви от това, а властниците в Кремъл не са единствените, които забелязват, че международните конфликти са ефективен начин за отклоняване на вниманието от вътрешните проблеми. Добре, че германското федерално правителство се опитва да упражнява усмиряващо влияние, като същевременно се старае да не застраши сплотеността на западния съюз.
Ако Русия планира още анексирания, би трябвало да реагираме със санкции. Но е нужно да действаме внимателно: никоя разумна страна не може да иска икономическа дестабилизация на Русия и търговска война.
Русия вече е отслабена от бягството на капитали, което вече наблюдаваме. Страната е доста по-силно зависима от Запада, отколкото Западът от нея, въпреки факта, че някои страни от ЕС, в частност Германия, получават една трета от своя петрол и газ от Русия. Приблизително 60 процента от износа на Русия е за ЕС, докато едва 7 процента от износа на ЕС за трети страни отива в Русия. Евентуално икономическо дестабилизиране на Русия би радикализирало страната и може да вкара света отново в епохата на Студената война. Гражданската война в Украйна, която беше избегната през 1991 г., също би се върнала в списъка на възможните сценарии.
Как може да се повиши цената за Русия от евентуални по-нататъшни анексирания и да се увеличат шансовете за намиране на мирно решение, без да се нанесе каквато и да е вреда на Русия, Украйна или ЕС? Отговорът се крие в предложението за споразумение за свободна търговия с Русия и Украйна като част от ново международно споразумение за бъдещето на Украйна.
През 2010 г. руският президент Владимир Путин предложи зона за свободна търговия, простираща се от Лисабон до Владивосток. Какво се случи? Вместо това ЕС се захвана да разработва споразумение за свободна търговия с Грузия, Молдова, Украйна и Армения. Това само увеличи тревогата на Москва, защото представляваше скрита заплаха за митнически бариери за Русия.
Свободната търговия със страна като Русия, специализирана в производството на стоки за широко потребление, което допълва специализацията на Запада в производството на промишлени стоки, обещава значителни търговски ползи, които биха били доста по-големи от печалбите от търговията само между сходни икономики. Политици от ЕС в момента преговарят за споразумение за свободна търговия със САЩ, което би донесло ползи за участващите страни.
Но включването на Русия в споразумение за свободна търговия може да се окаже истинска златна мина за всички страни. Свободната търговия не е игра с нулев резултат; от нея се облагодетелстват всички. Тя дава възможност за специализация и разделение на труда, а това е източникът на просперитета. Дори страни, които не са толкова близки в политическо отношение, могат да се включат в свободна търговия, а създавайки взаимни зависимости, свободната търговия също така насърчава мира.
Засега Германия няма забележима политика към Русия, въпреки че германската канцлерка Ангела Меркел познава страната доста добре. В интерес на запазването на мира в Европа е крайно време Берлин активно да следва стратегия, целяща да убеди органите на ЕС да изградят добросъседски отношения с Русия, а също с Украйна и другите страни, намиращи се между силовите блокове.
В случай на политическа дестабилизация, едно евентуално предложение към Русия за свободна търговия със Запада би запазило мира, би донесло икономически ползи на Европа и на практика би дало импулс на политиката на "промяна чрез сближаване", успешно приложена за първи път от Вили Бранд по отношение на Източна Германия.
БТА
