Евродепутатът Димитър Стоянов и майка му Капка Георгиева създадоха нова националистическа формация – Националдемократична партия.
Само преди месец и половина в София бяха учредени наведнъж две други патриотични формации – партия „КПД на успеха“ и коалиция ГОРД. Те са под крилото на друг бивш евродепутат от „Атака“ - Слави Бинев.
Трети отцепили се атакисти преди броени дни пък отпразнуваха една година от създаването на „Национален фронт за спасение на България“, известен още и като партията на ТВ СКАТ. Пръв обаче крак повлече Антон Сираков още в началото на този парламент – през септември 2009 г., с проекта си „Нова сила“.
По време на предното Народно събрание – 2005–2009 г., бяха скалъпени още няколко неонационалистически партии, отделили се от Волен Сидеров, като „Свобода“ на Павел Чернев или „Защита“ на Петър Берон.
Активното роене в българския партиен национализъм говори по най-ярък начин за характерния нашенски синдром - „много вожд, малко индианец“. Подобни процеси обаче са добре познати у нас и в по-умерения политически спектър – както в дясно, така и в ляво. И те винаги са завършвали печално за отцепниците, а често - и за партията донор.
Уроците на историята явно са дефицитни. И сякаш на парламентарната фасада е написано, че не съединението, а разединението прави силата. Но днес кой ли обръща внимание на Народното събрание с печалния му рейтинг от има-няма 5% одобрение.