С кого иска да (не) си партнира правителството в тристранния съвет? Истинският отговор на този драматичен, не само за БТПП, въпрос, ще получим в началото на август. Тогава кабинетът трябва да публикува направената проверка на документите, които синдикатите и работодателските организации внесоха с кашони тези дни на „Дондуков“ 1. И да стане ясно кой ще обсъжда оттук нататък важните решения за бизнеса и работниците. До момента освен правителството в тристранката влизаха КНСБ, КТ „Подкрепа“, БСК, Съюзът за стопанска инициатива, БСЧП „Възраждане“, БТПП, КРИБ, Асоциацията за индустриалния капитал. С приетите от парламента изменения на Кодекса на труда обаче ситуацията се промени. Стана ясно, че тази редица решително ще намалее. От август нататък на „Дондуков“ 2 ще заседават работодателски организации, които обединяват браншови и отраслови структури и предприятия, в които са наети по трудов договор по-малко от 100 хиляди души. Това автоматично означава, че БТПП, Съюзът за стопанска инициатива и БСЧП „Възраждане“ ще коментират решенията в ролята си на странични наблюдатели. Без да могат да връчват предложенията си на кабинета и да ги защитават на „Дондуков“ 2. Подобна странична позиция очаквано не се хареса на работодателите, които поискаха БТПП да остане в тристранката. Ситуацията тогава се нажежи допълнително, защото самата Търговска палата в лицето на нейното ръководство заяви, че се чувства дискриминирана. А БСП влезе в ролята на говорител на общественото мнение и призова да не бъдат противопоставяни работодателските организации на малки и големи. В битката за „честта на институцията“ се включи активно и президентството. В края на миналата година Георги Първанов наложи вето над промените. Последното очаквано не повлия на парламента и той не ги отмени.
Защо изобщо се поведе тази битка за НСТС? Официалната версия е, че така се въвеждат европейски критерии за представителност. Неофициалната е, че на обсъжданията на тристранката е прекалено шумно и при толкова участници трудно се постига консенсус. Критиките към властта пък идват точно след тези обсъждания, а това очевидно уморява управляващите, които не искат да губят енергия в излишни спорове, нито пък да си провеждат реформите в твърде „враждебна“ обстановка. Ако последното е вярно, а не просто поредните впечатления на участници, разказани на маса, излиза, че трънчето в окото може да не е БТПП, а КТ „Подкрепа“ примерно. Синдикатът е известен с опозиция на част от решенията на правителството, както и цветните квалификации на финансовия министър, който е лицето на реформите. Дали ще се намерят основания да се създадат проблеми на синдиката, или това са поредните политически интриги, ще стане ясно в отпускарския сезон.
Това, което вълнува гражданите обаче, е не толкова кой за какви позиции се бори, а какви решения се взимат в тристранката.