През последните години не са давани концесии за морски плажове, освен за големите курортни комплекси. По договорите за наем ясно се вижда, че интересът на бизнеса намалява, което, от една страна, води до трудно поддържане на плажовете в туристически атрактивен вид, от друга страна, създава неудобства за местните икономики, защото общините губят пари. Промените в Закона за Черноморското крайбрежие въведоха забрани за строителство в стометровата зона от бреговата ивица. Предвиждат се също и нови изисквания за поддръжка на дюни и скални местности, които влизат в рамките на концесионираните плажове, което допълнително натоварва сегашните и ограничава бъдещите концесионери.
Туризмът е един от най-печелившите ни отрасли. Едва ли тези мерки от страна на държавата са адекватни спрямо бранш, на който се дължи 13% от БВП на страната, особено във време на икономическа криза! Това е и причината браншови организации, хотелиери и собственици на заведения да протестират срещу промените. Строителството на плажовете трябва да бъде ограничено, но каква е цената, къде минава границата и на кои плажове, в каква степен трябва да важи забраната, са въпроси, на които промените в закона не дават отговор.