Основният проблем на здравеопазването у нас изглежда не е толкова в обема на отделяните за него средства, колкото в начина на тяхното разпределяне. Подсказват го наблюденията на Центъра за защита на правата в здравеопазването. Според тях 90 на сто от заделените за здраве пари се консумират в столицата и областните градове, където живеят към 4 млн. души, докато за останалите 3,5 млн. българи остават едва 10 на сто.
Продължим ли със сметките можем да установим, че на пациент в София се падат повече пари, а на болен в Родопите или Добруджа - по-малко. Очевидно независимо от конституцията, която гарантира равни права за всички, и недопускащия подобен дисбаланс Закон за здравното осигуряване една част от българите са облагодетелствани за сметка на други. Необходимо ли е тогава още да се чудим защо младите медици едвам устискват да се дипломират, за да хванат пътя за чужбина, броят на нежелаещите да си плащат здравните осигуровки се увеличава и обезлюдяват големи райони от страната?
От скоро си имаме и нов министър на здравеопазването, и управител на НЗОК, които декларираха добри намерения да се преборят с неуредиците. Не би било зле, ако те обединят усилията си и за постигане на по-справедливо разпределение на средствата за здраве. Защото парите на НЗОК са за пациентите, а не за болниците.