Какъв е смисълът от комисията по помилванията към „Дондуков“ 2? Такъв въпрос предизвиква отчета за едномесечната й работа, направен вчера публично в президентството. От 200 постъпили молби въпросният орган не е одобрил нито една. От там уточняват, че най-много от разгледаните от тях молби са на осъдени за кражби - 46, на осъдени за убийство - 40, за грабежи - 30, за грабеж, придружен с убийство или с опит за убийство – 17. В комисията са се натрупали общо 583 молби за помилване, като 274 от тях са заварени от мандата на президентската двойка Първанов-Марин. Документите, необходими за взимане на решение, се събират средно за 3 седмици.
Обяснението за това, че никой не е помилван през изминалия месец, е: липсва изискването за изключителност. Само при изключителни обстоятелства тази комисия можело да се произнася с тежкото „да“. Това пък предизвиква друг въпрос – защо е необходимо цял орган да съществува, за да разглежда изключителни случаи, какъвто е този с медицинските ни сестри, осъдени в Либия? Това може да го прави и един човек – било министърът на правосъдието или само вицепрезидентът. Не е необходимо да се поддържа администрация от няколко души, чиято задача е да чете стотици молби и да заседава два пъти месечно с едничката задача - да ги отхвърля . Този напълно безсмислен труд, разбира се, не е безвъзмезден - за него плаща държавата.
Аргумент в посока на това колко е несъстоятелна комисията по помилванията е, че във всеки затвор действат аналогични органи, които също разглеждат молби за предсрочно освобождаване. В тях влизат всевъзможни експерти, включително и социални работници, имащи директен контакт с всеки един, изтърпяващ присъда зад решетките. И те са тези, които реално казват кой може да бъде помилван предсрочно и кой не.
Въпросът за излишните държавни органи може да бъде отнесен в пълна степен и до Агенцията за малки и средни предприятия. Министърът на икономиката Делян Добрев заяви, че тя вече няма да е междинно звено по Оперативна програма „Конкурентоспособност“. Т. е. отнема й се основната функция и тя се прехвърля в дирекция към Министерството на икономиката. Простата сметка показва, че в тази агенция работят към 150 човека. Като престанат да се занимават с ОП „Конкурентоспособност“, по която има за усвояване около 400 млн. евро до края на 2013 г., те с какво ще се занимават? За да се организират бизнес форуми в чужбина от рода на този в Катар, където да се представят българските фирми, не са необходими стотици чиновници, нито пък цяла агенция. Това означава, че след като се казва „А“, трябва да се каже „Б“ и тази държавна структура да се преструктурира. Като например се обедини с Българската агенция за инвестиции.
Излиза, че въпросът за излишните държавни структури е вечен като въпроса за злото и доброто. Той се задава от всеки кабинет, всяко правителство взема съответните мерки уж за борба с тях, и в крайна сметка те си остават непреборени.
Очевидно е, че трябва желязна политическа воля и строга финансова дисциплина, за да може проблемът с обраслата с излишни структури администрация да бъде сведен до поносими размери. В противен случай данъкоплатецът винаги ще бъде подозрителен към начина, по който се харчат парите му.