Запориране на банковите сметки, лишаване от административни услуги и загуба на права за получаване на социални помощи. Тези мерки за дисциплиниране на онези българи, които не си плащат здравните осигуровки, предложи новоизбраният министър на здравеопазването Десислава Атанасова.
С оглед на незавидното състояние на държавата инициативата за повишаване събираемостта на здравния данък изглежда похвална, но в същото време е прекалено смела и прибързана.
Към днешна дата не се знаят нито точният брой на некоректните платци, нито причините, превърнали ги в длъжници на здравеопазването. При тази ситуация ефективността на стъпките за ограничаване на хората, които не си плащат здравните осигуровки, до допустимия минимум провокира песимизъм.
Щом стане дума за неплащане на задължения за здраве, обичайни заподозрени са голяма част от ромите, гурбетчиите и клошарите. Смята се, че има и незначителна екстравагантна група граждани, която просто смята за излишно да урежда сметките си с държавата.
Ромите едва ли биха се трогнали от запор на банкови сметки, защото те в мнозинството си нямат такива. Не биха се притеснили и от заплахи за спиране на социалните помощи, понеже вече знаят правата си и на мига ще ореват вкупом всяка една антидискриминационна институция у нас, в Европа, а и по света. Гурбетчиите също не биха се развълнували особено.
Какви са, с какво се занимават и какъв е социалният статус на останалите хора, които не плащат здравни осигуровки, не е известно. Засега са ясни само предлаганите идеи за дисциплиниране на длъжниците. Те обаче едва ли ще увеличат броя на здравно осигурените дори ако намерят приложение на практика.