Няма как да подкрепя финансирането на физически лица с ниски доходи. Това освен всичко останало е опасно и ще ги вкара в беля. На човек с ниски доходи, ако му дадеш кредити, освен за пряко потребление той няма за какво друго да ги използва, а това е вредно за него, защото ще го заробиш. Единствено ако става въпрос за енергийна ефективност, има някакъв смисъл – да си изолира къщата, да си смени прозорците, да плаща по-малко ток или отопление – да го подкрепиш. На бедния човек не му трябва потребителски кредит, трябва му работа. Трябва му спокойствие, че ще има работа утре или няма да го изгонят, защото работодателят свива бизнеса си. Що се отнася за регулиране на такси и комисиони – никой няма нужда от изкуствени регулации, а от прозрачност. Много банки в развитите държави работят със собствени базови лихви. Ние винаги сме работили и в момента работим с EURIBOR – защото смятаме, че на нашият пазар е много важно в момента да има максимална прозрачност. Дали една банка ще обвързва лихвения процент с EURIBOR, SOFIBOR или собствен базов процент няма разлика, стига да се показват нещата разбираемо и прозрачно. Дали една банка ще обвързва лихвения процент с пазарен индекс или собствен базов процент, няма разлика, стига да се показват нещата разбираемо и прозрачно. И това може да се постигне много просто – нека всяка банка да публикува ефективния си лихвен процент по бизнес кредити – това е достатъчно. Бизнесът говори за лихвени проценти, но всъщност това, което го тормози са лошите очаквания и липсата на сигурност, че като направи една инвестиция бизнесът ще е достатъчно стабилен да я изплати. Призиви от рода, че банковата система трябва да подпомага домакинствата, са несериозни. Нека да призовем и търговията на дребно с хранителни стоки също да подпомага домакинствата.
Трудно ще стимулират банките да отпускат много малки потребителски кредити, защото административните разходи са относително големи при отпускане на малки суми. Финансовата дисциплина също е много важно нещо. Тя е част от устоите на бизнес обществото, а и не само. Не може да създаваме предпоставки за получаване на кредити на хора с ниски доходи и да искаме зряло бизнес общество. Освен това ние никога не бихме дали потребителски кредит на лице с ниски доходи, дори и държавата 100% да го е гарантирала, защото ще го вкараме в беля. Същият подход имаме и при жилищните кредити, особено ако са дългосрочни. – 10, 15 години максимум – ако не може да го върнеш за толкова значи не ставаш за такъв кредит. Работи повече, получавай повече и тогава ела. Вдигнали сме си рейтинга и ни били давали кредитни линии по евтино – нищо подобно – елате да Ви покажем договорите, които ни предлагат на какви лихви са. Миналата седмица имах разговор с международна финансова институция точно на тази тема. Държавата трябва да застане зад фирмите, които показват официални печалби няколко поредни години, плащат данъци няколко поредни години, плащат заплати, плащат осигуровки, нямат забавяния към държавата – да им осигури на тези фирми експортно застраховане, гаранционни схеми, когато правят инвестиции – така ще се създаде заетост. Това, което е необходимо е създаването на заетост. Така тези фирми, които работят на светло ще инвестират, ще разширяват производството и бизнеса си, ще наемат хора на работа. А, онези, които не са на светло ще започнат да излизат, защото ще е хубаво да имаш подкрепата на държавата.
Ще Ви дам един пример с туроператор сключил договор с външен контрагент. Договорили нощувки – външният контрагент платил половината – останалата след сезона. Туроператорът и той платил половината на хотела, останалата след сезона, хотелът и той платил половината за доставки – останалата след сезона. Дошли туристите, отишли си, свършил сезона, втората половина пари от вънка ги няма. Туроператорът пред фалит, хотела пред фалит, доставчиците пред фалит – и хайде 20-30 души на улицата. Идва нов сезон – нито туроператорът, нито хотелът искат да работят така – ок, ама няма туристи…Там е проблема, а не в лихвите.
Спомнете си нисколихвените „царски” кредити преди време – никакъв ефект, ние го казвахме – никой не ни слушаше. Ако бизнесът не е спокоен, че ще върне инвестицията и на 0% лихва да му я дадеш, пак няма да я направи.