911 души у нас чакат за трансплантации, като децата сред тях са 16. Смъртността в листата на чакащите е около 8,5% поради все още ниското донорство в България, стана ясно вчера.
Поредните тревожни данни за болните с нужда от трансплантация у нас отново са стряскащи. И отново едва ли ще доведат до някаква промяна по отношение на този социално значим проблем, както е било винаги досега. Истината е, че у нас няма национална политика за трансплантациите и затова сме на последните места в Европа по донорство и на първите по смъртност от сърдечносъдови заболявания.
Национална политика обаче не означава написването на поредната стратегия, което е по силите на всеки първокурсник по медицина. За да решим поне отчасти този тежък проблем, здравната система се нуждае от сериозно преосмисляне и от конкретни програми, които да се следват – строго и дисциплинирано. Не е нито редно, нито морално, нито е по силите на обикновения гражданин, който се нуждае от трансплантация, да се моли на различни институции, да чака с години да се появи подходящ донор и да събира пари за скъпо струващата си операция с дарения и SMS-и. Да, безплатно здравеопазване у нас няма, но това не означава, че не трябва да има възможно най-добрите условия за болните. А за съжаление точно това се случва у нас – пациентите с нужда от трансплантация разчитат основно на себе си.
Най-ценният капитал за всяка държава по света са нейните граждани. И ако здравната ни система продължава да третира болните просто като статистика, а не като личности и хора, които се нуждаят от помощ, България все повече ще губи своя най-ценен капитал.