Изборите изнервиха централите още преди кампаниите да стартират

Устатата червена депутатка Корнелия Нинова разказа вчера в парламента, че бившият вътрешен министър Михаил Миков е глобен от МВР във Видин за това, че участвал в „организирана престъпна група от деца и родители“, която боядисала пешеходна пътека пред едно училище.
В същото време в Бяла Слатина активисти на ГЕРБ окосили обществена градинка и поставили табела „Окосено от ГЕРБ“ съвсем безнаказано (стр. 5).
Тази комична драма стана поредният повод левицата да обвини вътрешния министър Цветан Цветанов, че използва МВР за политически цели. Зад наглед дребнавото мерене на пешеходни пътеки и градинки между двете най-електорални партии в страната обаче прозира нещо далеч по-сериозно – как ще протече предизборната кампания у нас. В нея може би ще има забавно шоу, което ще засенчи много от reality форматите у нас, но малко сериозни политически послания.
Михаил Миков например може би наистина не е имал необходимото разрешително от съответните власти, за да освежава с боя пешеходна пътека. Но и да му се пише акт за това „сериозно престъпление“, и то от негов бивш подчинен, също е доста пресилено. Същият полицай, глобил Миков, вероятно само допреди 2-3 години е лъскал чепика си до блясък само при слуха, че бившият министър (и то видинчанин!) ще посещава Видин.
Точно затова има съмнения, че нареждането да бъде глобен червеният депутат е спуснато отгоре. Което потвърждава добре известната истина, че МВР не е реформирана институция, а единствените промени там са свързани с резките политически завои, когато се сменя властта. А това вече не е част от смешната история с пешеходната пътека на депутата Миков. Това е тъжна констатация, защото МВР е силова структура, чиято основна задача е вътрешната сигурност, а не участието в политически интриги.
Парадоксалната политическа драма, която породиха в парламента една видинска пешеходна пътека и една градинка в Бяла Слатина, нагледно показва и издребняването на българската политика в последните години. Чешмички, магаренца, ремонтирани покриви на църкви и градинки се превърнаха в сериозни политически аргументи. Преди години в Доспат дори си кръстиха площада „НАТО“.
Хайде да се обзаложим, че още днес – или най-късно утре - ще почнат дебати и ще се излъчат и напишат репортажи за пешеходната пътека на Михаил Миков и за градинката на ГЕРБ. И за това няма да са виновни журналистите, разбира се, защото те просто следват събитията на деня.
При това положение едва ли някой още се учудва, че най-силна в електорално отношение е неформалната партия на негласуващите. Просто хората отдавна се умориха да ги подценяват. В началото може би е било смешно и забавно, но повечето българи вече искат истински неща – работеща икономика, спокойни и чисти градове, достойна национална политика. От предсрочния старт на предизборната кампания у нас досега не видяхме заявени намерения за нито едно от тези очаквания. Видяхме компромати, клишета и неубедителни обяснения за това, дали еди кой си политик има сестра. Видяхме и дребнава партийна политика, а с дребнавост големи успехи не се постигат.


Станете почитател на Класа