Университетите ще могат да откриват свои филиали и в чужбина, както и да се обединяват помежду си. Това предвиждат промените в Закона за висшето образование, които бяха приети на първо четене в парламента.
Български университет със свой филиал в чужбина звучи наистина добре. Нашите ВУЗ-ове традиционно привличат много младежи от Македония, Молдова, Гърция, Турция и други държави. Сами по себе си обаче предлаганите промени не са достатъчни, за да извадят висшето ни образование от колапса, в който то е изпаднало от дълго време насам.
Повечето ни университети работят по програми, които не са променяни от години, а дори в техническите ВУЗ-ове съвременните технологии и иновациите все още са кът. Практическото обучение също е слабо заложено у нас, заради което младите специалисти често излизат неподготвени, а взаимодействието между бизнеса и университетите все още е само в сферата на добрите пожелания. Дори най-добрите български преподаватели и учени пък работят за толкова ниски възнаграждения, че са принудени да се трудят на няколко места, което от своя страна пречи на нормалната им реализация.
Това са все стари проблеми, които чакат решение. И тъй като младите не могат да чакат, често избират да учат в чужбина.
Ето защо управниците и ректорите не трябва да щадят сили, а да започнат реформите във висшето образование възможно най-скоро. Инвестицията в образование се възвръща бързо, а бездействието в тази сфера се заплаща скъпо и с години.