Съдебната система има нужда от реформа. Работи лошо, зле е сформирана и така или иначе по една или друга причина никой не се хваща да я реформира. Това обяви вчера по националното радио омбудсманът Константин Пенчев. Преди да заеме поста на национален обществен защитник, той беше председател на Върховния административен съд. Трябва да се признае на Пенчев, че неведнъж е критикувал съдебната система. Правеше го и тогава, когато бе един от тримата й висши ръководители. Преди година, на поредната кръгла маса в парламента, посветена на поредните реформи в съдебната система, директно обяви: „Дошло е време да кажем стига“. После го показа на практика, когато освободи като шефове на отделения тримата съдии, чийто „бедни“ роднини се обогатиха с имоти в Приморско. Докато Висшият съдебен съвет се захвана със скандала, когато вече нямаше накъде.
Но нека се каже и защо реформата не се случва реално. Първо, защото като че ли никой няма идея как да я извърши. Прави се нещо на парче, после се оказва, че май няма да е точно, както е било замислено – показа го и последното творение - специализираният съд.
Второ - крайно време е политиците да признаят, че със създадените от тях закони докараха съдебната система до това положение - огромна власт в ръцете на магистратите. И колкото и правосъдният министър Маргарита Попова днес да зове към морал и нравственост, това е трудно постижимо за хора, от които години никой не е търсил сметка.
И докато чакаме реформата, а тя както е известно ще е след изборите, ще прочетем поредния доклад на ЕК в края на юли, с критиките, които вече са ни познати.