Народното събрание отхвърли за четвърти път вчера предложението на ПГ на „Атака“ лидерът на партията Волен Сидеров да стане председател на комисията по антикорупция в парламента.
За всички отдавна е ясно, че Сидеров няма да заеме този пост, защото мнозинството в парламента не желае това. А то не желае, защото в „актива“ на националистическата партия има побой над вярващи пред джамията в София, както и необяснима агресия срещу граждани в Батак при канонизирането на жертвите на баташкото клане. Упоритостта в политиката е положително качество, но не и твърдоглавието.
Затова и упорството на лидера на „Атака“ е, меко казано, странно. По този начин само се блокира работата на същата тази комисия, а именно Волен Сидеров бе сред политиците, в чиято предизборна платформа най-силно се залагаше на борбата с корупцията и на възмездие за „грабителите“ на България.
Подобно поведение не носи политически дивиденти, защото то отблъсква непредубедените. А и се очаква от Сидеров да отговори на сериозните въпроси, които му зададоха отцепниците от собствената му парламентарна група.
Вместо да каже обаче дали наистина народни представители от „Атака“ са обвързани с финансови зависимости, Сидеров провежда шумни политически акции, които да отклонят вниманието от същината на нещата. А всъщност българското общество отдавна надживя площадната и театрална политика и иска реална работа за подобряване на ситуацията в страната.