Министерският съвет одобри вчера промените в Закона за дипломатическата служба, който поставя капан за бъдещите посланици. Според министър Николай Младенов при назначение в по-рискова страна, като Афганистан например, този мандат може да е по-кратък от нормалните 4 години, но затова пък следващият за същия посланик може да се регламентира да бъде на „по-хубаво място“. Дали пък презумпцията не е, че „хубавото“ място, за което може само да се гадае кое е, предполага почивка, а не работа?
При всички случаи съкращаването на посланически мандати по усмотрение на министъра е капан за дипломатите, които с подобни аргументи могат да бъдат връщани преждевременно, особено при смяна на властта след парламентарни избори. Подобна практика се наблюдава непрестанно от 20 години насам в българската дипломация, която си остава подчинена на политическата конюнктура, а не на дългосрочните стратегически интереси на страната ни. За България явно още дълго няма да важи изразът „дипломат от кариерата“, както е в Стара Европа. Там въпросната кариера е обусловена от строго професионални правила, докато в България с новия закон се осигурява например „бърза писта“ за израстване на талантливи нови кадри. Кои ще са те, ще зависи от субективно решение, а не от натрупания професионален опит.
Е, при този законово заложен субективизъм следващата власт дори няма защо да променя закона в тази му част – взема си решенията за назначенията, както й хрумне.