Изборният кодекс, с който това Народно събрание основателно се гордее, влиза за преработка в пленарна зала. Дефектите му са два – срокът за уседналост, който КС намали от 12 на 10 месеца, и отпадането на експерименталното електронно гласуване. Нещо, което се очакваше, но което донякъде омаловажава факта, че едва това НС имаше куража да приеме кодекс, за какъвто предишните парламенти само говореха, но така и не стигнаха до консенсус.
Проблемът е, че можеше тестовете да бъдат по-изпипани и да не се стига дотам КС да ги връща. Нали за това има оторизиране на експерти в Народното събрание, които съветват депутатите и дават становища!
Нуждата от регулация на изборното законодателство неведнъж е била изтъквана и е влизала в предизборните платформи на не една и две партии. Но винаги така се е случвало, че парламентите са оставяли въпроса за кодекса за края на мандата си и той така и не беше приеман. Достатъчно е да споменем управлението на тройната коалиция, на която четири години не й стигнаха да постигне консенсус по това какво трябва да се промени в законодателството, но затова пък проведе десетки кръгли маси и шум в общественото пространство.
В този смисъл приемането на Изборния кодекс е сериозен успех за 41-вото Народно събрание и е добре при поправките да не се дават поводи за безсмислени атаки.