Неизбежна ли е смъртта на българското село?

Ако сегашните тенденции се запазят, през 2060 г. у нас няма да има селско население. Това съобщи вчера Николай Цеков от Института за изследване на населението и човека към БАН. В момента огромни райони от страната са превърнати "в музеи, съставени от селища-призраци", каза още Николай Цеков.
Тъжната констатация на учените от БАН е вярна. От години по-голямата част от родните села опустяват и няма никакви изгледи, че тази тенденция ще спре. До голяма степен процесите са глобални, но агонията на българското село се дължи и на липсата на каквато и да е политика за развитието му. От няколко години у нас се заговори по-сериозно за европейската програма за развитие на селските райони, но без национална дългосрочна стратегия в тази посока проблемът ще си остане.
Смъртта на българското село не бива да се допуска по никакъв начин и с това трябва да се ангажира правителството. Достатъчно е да вземем пример от силно урбанизирани държави като Германия, Франция и Белгия, където заедно с мегаполисите съществуват и развити икономически селски райони, които са притегателен център за младото население. А нашата страна има преимущество пред някои пренаселени държави от Западна Европа, защото китните ни села, освен традиционен център за земеделие, могат да се превърнат и в чудесни места за туризъм и почивка. При условие че имаме хубава природа и плодородна земя, да превръщаме цели райони в „музеи от селища-призраци“ е престъпление. Действията за възкресяването на българското село трябва да започнат сега, защото след 40-50 години ще е безнадеждно късно.


Станете почитател на Класа