Година и половина след като напусна властта, лидерът на БСП Сергей Станишев преоткри ползата да е „човек от народа“ и започна да громи днешните управляващи с вицове. Това, че част от тях започват с неговото управление, е обяснимо. Все пак дълго време премиерът на тройната коалиция бе под прицела на ГЕРБ като универсалното обяснение за всички техни трудности. Обяснимо е дори защо Станишев греши, като вкарва свети Петър като персонаж в анекдот, чието действие се развива в ада – все пак човекът е атеист, пък и акцентът е другаде: от пъкъла разговорите на сегашния премиер с България са пределно евтини, защото се таксували като вътрешноградски.
Всъщност това, че в България било ад, е само старо вестникарско клише, което няма никакво друго обяснение освен традиционния ни нихилизъм и липса на воля у политиците за промяна. Новина е обаче, когато най-голямата опозиционна политическа сила признава, че са й били необходими цели 18 месеца, за да излезе от шока – по думите на собствения й лидер - на изборната загуба, за да започне тепърва да гради имидж на алтернатива на управляващите. И когато окопитеният вече Станишев класира гафовете на това управление, поставяйки реформата в БАН на първо място, той трябва да обясни разумно защо не направи промените там, докато беше премиер. И да обясни, че се е провалил.
Може би една от характеристиките на българския ад е това, че реформите винаги предстоят?!