Лили Мирчева
This email address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it.

Спиране на парите от еврофондовете, включително и на субсидии за земеделските производители, рибарите и изостаналите региони, заплашва държавите - членки на ЕС, които са допуснали бюджетният им дефицит да надвишава 3% или дългът им да надскочи 60% от БВП. Това са новите финансови санкции за страни с нарушена бюджетна дисциплина, които Европейската комисия предложи вчера, предадоха световните агенции. Законопроектът, подготвен от еврокомисаря по икономическите и валутни въпроси Оли Рен, се стреми да въведе дисциплиниращи мерки за затягане на общата бюджетна дисциплина след избухването на дълговата криза в Европа. Идеята е да се наложи „по-широка палитра от санкции“, които да се използват превантивно с цел „да потеглим напред по-бързо“, се отбелязва в проекта на документа, цитиран от АФП.
В момента Пактът за стабилност и растеж, който ограничава по принцип бюджетния дефицит до 3% от БВП за страните членки, се оценява в голяма степен като неефективен. В него се предвиждат глоби за страните от еврозоната, но досега не е вземано решение за реално налагане на санкция. Новото предложение на ЕК се очаква да включва и няколко макроикономически показателя, като например развитието на заплатите. Тези индикатори ще бъдат използвани за наблюдение на конкурентоспособността на националните икономики. ЕК възнамерява да гласува промените в законодателството през септември т.г.
Не съм запознат дали това е решение на ЕК, или е идея, която се обсъжда в момента. Вероятно става дума за предложение, което цели да балансира бюджета и да намали дефицита на страните - членки на ЕС, заяви за „Класа“ министърът по еврофондовете Томислав Дончев. В момента текат дебати за бъдещето на кохезионната политика на ЕС и това са въпроси, които живо вълнуват България, защото акцентът се поставя върху инвестиции в зелена инфраструктура, докато страната ни няма „нормална“ инфраструктура. Той обясни твърдението си с примера, че докато Европа финансира строежа на жп линии, ние все още не можем да изградим магистрали. Междувременно австрийският вестник "Ди пресе" оприличи Дончев на строгия ковчежник на Брюксел в София.
Няма опасност да се променят правилата за усвояване на европарите до 2013 г. Ако има подобни санкции, те ще бъдат въведени, когато започва следващият програмен период на общността, дори и такова решение да бъде гласувано през септември т.г., уточни за „Класа“ депутатът от ГЕРБ Светлин Танчев, шеф на парламентарната комисия за еврофондовете. Според него решението на ЕК няма да се отрази при актуализацията на бюджета на България за 2010 г. Танчев дори изрази надежда, че страната ще успее да се пребори за още по-големи траншове от еврофондовете, тъй като „такива са индикациите, които ни дават от Европа“.
Няма нищо ново в подобно решение, най-накрая се предприемат мерки, така че част от правителствата да действат по-сериозно, за да избягват свръхдефицит в бъдеще. Още през март ЕК заяви, че ще търси по-строги мерки, пък бе категоричен икономистът от „Индъстри уоч“ Лъчезар Богданов. А според бившия вицепремиер в кабинета “Станишев” Меглена Плугчиева с влошаването на бюджетните показатели ще повлечем и други санкции, касаещи еврофондовете.


МС одобри изпълнението на бюджет 2009 - дупката в хазната е 3,9% от БВП

---

Кабинетът одобри отчета за изпълнението на държавния бюджет за 2009 г. и предложи вчера на парламента да го разгледа и приеме. Дефицитът на България за м.г. на начислена основа възлиза на 3,9% от БВП, а фискалният резерв е 7,672 млрд. лв. Приходите и помощите по консолидираната фискална програма за 2009 г. са 25,040 млрд. лв., или 76,9% от заложените за годината. Общата сума на данъчните постъпления /вкл. приходите от осигурителни вноски/ възлиза на 20,171 млрд. лв., което е 78,4% от годишния разчет и 30,4 % от БВП. Приходите от преките данъци са 3,813 млрд. лв., или 77,1% от планираните. Постъпленията от косвени данъци са 10,398 млрд. лв., 75,4% от предвидените. Най-добро е изпълнението при неданъчните приходи - достигат 3542,8 млн. лв., което е 92,8 на сто от годишните разчети и 5,3 на сто от БВП. Разходите /вкл. вноската за бюджета на ЕС/ по консолидирания бюджет/ са 38,7% от БВП, а общият им размер е 25,666 млрд. лв., което е 84,5% от заложеното.