Юлиана Николова е родена през 1954 г. в София. През 1977 г. завършва ВМЕИ-София, специалност радиотехника. Работи като научен сътрудник в Института по радиоелектроника в София. От 1992 г. работи в Министерството на промишлеността. През 1999 г. е зам.-министър на промишлеността. В периода 2000-2001 г. е директор на дирекция "Европейска интеграция и връзки с международните финансови институции" към МС, секретар на Съвета по европейска интеграция към премиера и член на основния екип за преговори с ЕС. Била е директор на Европейския институт и преподавател в магистърска програма „Европейски изследвания“. В момента е секретар на Съвета за координация за управление на средствата от ЕС и съветник на министър-председателя.

---

- Г-жо Николова, каква програма минимум и програма максимум сте си поставили относно капацитета на България за усвояване на еврофондовете?
- В момента „тичаме след топката“, така да се каже. Програмата ни максимум, разбира се, е 100% оползотворяване на средствата от ЕС и аз нямаше да бъда на този пост, ако не си бях поставила това за цел. Естествено, трябва да се имат предвид много фактори, защото осъществяването на много проекти не зависи само от нашата администрация.

- Ще окаже ли влияние актуализацията на националния бюджет върху капацитета за усвояване на еврофондовете, предвид намаляването на административния капацитет и възможностите за съфинансиране?
- Разбира се, че орязването на публичните харчове ще окаже влияние върху изразходването на европейските пари. То обаче би трябвало да има и двустранен ефект. И този ефект е, че при намаляване на наличните национални средства за публични инвестиции, държавата трябва да положи максимални усилия, както и всички публични институции, а защо не и частните, да могат да префинансират проектите си така, че България да може да иска тези пари от Европейската комисия и те да се върнат пак във вътрешен оборот. Ролята на държавата е да осигури пари за това предварително финансиране и за 15-те процента национално съфинансиране, разбира се, по оперативните програми. Но мисля, че това никога не е поставяно под въпрос.

- Какъв ще бъде конкретният ефект върху общините, ако намаляването на бюджетите им наистина стане факт? Ще имат ли те реална възможност да подготвят и осигуряват първоначално финансиране на европроекти?
- Това, което се обмисля в момента по настояване на Европейската комисия, е, за да могат да бъдат изпълнени важни за общините проекти, да включим като национално изискване 5% от националното съфинансиране да е съфинансиране от общината, която изпълнява проекта. Това, при намаляване на техните разходи, за някои от общините може да се окаже отклоняващо условие. Само че още на една от първите срещи на министър Томислав Дончев и министър-председателя с Националното сдружение на общините се взе решение за всички проекти, които се сключват оттук нататък и изискват 5% съфинансиране от общините, да се дава възможност тези пари да се изплащат по време на целия проект. Т. е., да няма изискване първо да си осигурил парите, а след това да започнеш изпълнение на проекта. Трябва да се направи така, че по време на целия проект общините да могат да ги осигурят. Това ще може да стане и след приключването на настоящата година, когато държавата вече ще може да им помогне повече, отколкото сега. Такъв ще бъде случаят на по-голямата част от проектите. Продължителността на един договор например за общинска инфраструктура е не по-малко от 12 месеца. Така че договорите, сключени тази година, ще бъдат изпълнявани и догодина. Не казвам, че ще бъде лесно за всички. Трудно ще бъде, но не е и невъзможно.

- Тоест при добър мениджмънт, ключовите проекти на общините не би трябвало да пострадат от намаляването на бюджетите им след актуализацията?
- Да, при добър мениджмънт, при добро управление на финансовите потоци, не би трябвало да има значителни трудности. Особено имайки предвид, че в крайна сметка тези средства спестяват публични инвестиции и това са спестени пари на данъкоплатеца.

- Бихте ли споменала повече подробности относно резултатите от работата на комитетите за наблюдение по оперативните програми. Какви са констатациите им и кои от тях ще послужат като рамка при дефиницията на бъдещите ви цели?
- Вече получихме оценките на комитетите за наблюдение на ОП „Човешки ресурси“, „Конкурентоспособност“, „Регионално развитие“, „Околна среда“. Това, което мога да кажа, и си позволявам да го кажа, е, че получих на личния си мейл писмо, че двете оперативни програми „Регионално развитие“ и „Околна среда“ са постигнали забележителен успех. Всички знаем, че „Регионално развитие“ работи добре и за всички нас, работещите в тази сфера, е огромна радост развитието, което е постигнато по програма „Околна среда“. Знаете, че проектите по тази програма бяха замразени, преразгледани и беше даден друг стратегически фокус на самите проекти. Това, че ЕК оценява тези усилия като огромен напредък, за всички нас, имайки предвид всички управляващи органи, заместник- министри, министъра, е изключително радостно. Надяваме се всички програми, които засега ни стоят с питанка и са малко тревожни по отношение на проблемите в тях, да получат подобна оценка на следващите комитети за наблюдение.

- Вие наблюдавате процеса на координация на управлението на европарите още от сформирането на това правителство. От символно значение ли беше връщането на министър по еврофондовете в кабинета, или Томислав Дончев изигра конкретна роля в капацитета ни да усвояваме европари?
- Не бих казала, че значението му е символно. Ако си спомняте тази реч на премиера, когато обяви създаването на такъв пост, той каза, че има нужда от човек, чиято ежедневна задача да е оперативното следене и решаване на проблемите. Никога няма да чуете от мен, че някой е работил оттук дотук. Както винаги съм казвала, всичко се прави за България. От времето, когато съм тук, работи едно правителство, има концентрация на усилия, които дават видими резултати. Още повече че това са усилия, които са започнали в края на юли 2009 година. Сега вече резултатите стават по-видими.

- Имаше ли стъпки, които и без министър Дончев щяха да се случат?
- Все пак един министър изразява волята на цялото правителство. Без него може би някои неща щяха да се случат по-бавно. Сигурно някои по-прагматични, особено свързаните с общините, нямаше да се случат изобщо. Защото уникалният опит да си бил и от другата страна, от страна на общините, изключително много помага при търсенето на възможност за решение, което да е най-добро за всички.

- Ако обаче не се втренчваме само в българския контекст, усвояването на европарите не е ли проблем, с който се сблъскват всички новоприети страни в ЕС?
- Знаете ли, когато поех екипа, който работи в България, в началото на сформирането на това правителство колегите от Брюксел казваха: „Юлиана, вие нямате проблем. Вие не сте много различни, вашите проблеми са общи за всички страни, които за първи път участват в такова упражнение.” Има няколко специфични неща, за които вече мога да кажа с голямо удовлетворение, че не стоят пред нас. Ако си спомняте всички писма от предишни години, тогава проблемите бяха конфликтът на интереси, начинът за взимане на решения. Ако направите сравнение, от края на миналата година досега тези въпроси въобще не се повдигат в кореспонденцията, която се води.
Няма нищо специфично, специфичното си го правим ние. Някои държави са писали правилата, ние ги научаваме в движение, защото са сложни и комплексни.

- В края на миналата седмица ЕП прие доклад за повишаване на прозрачността за усвояване на европарите на принципа „Посочи и засрами“, който касае не само нас, но очевидно е необходим за всички държави от ЕС. Ще проработи ли у нас тази система и как конкретно ще се приложи?
- Вече всичко, което се иска от нас, но дори и повече от това, се публикува. Ако нещо не е оповестено – само кажете и ще бъде направено публично достояние. Оттам нататък, мога да кажа, че този принцип „Посочи и засрами” би проработил само ако някой действително има срам.


Интервюто взе Мария Матеева
This email address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it.