Проф. Георги Петров Приватизацията и концесионирането в публичния сектор стесни икономическата база на държавната бюрокрация. Сега тя е изправена пред заплахата да бъде отстранена и от прякото управление на социалната сфера. Което означава да загуби възможността да разпределя около 10 млрд. лева бюджетни средства за нейното финансиране. И да се лиши от още власт и влияние. Бюрокрацията използва всички възможности да противодейства на тези тенденции: Тя успя да запази повечето от съществуващите у нас регулативни режими, към които сега се добавиха и многобройните регулации на ЕС. Публичните фондове, които тя контролира (включващи и средствата от еврофондовете), достигат 42-44% от БВП. Принудена от кризата в социалната сфера, държавната бюрокрация сега се опитва да я реформира, но така, че да съхрани своята власт и източниците за облагодетелстване. Отказват ни лични медицински сметки Управляващите не искат здравното осигуряване у нас да се осъществява чрез лични медицински сметки (ЛМС), откривани в някой от лицензираните и конкуриращите се здравноосигурителни фондове. Още е блокирана приватизацията на мнозинството държавни и общински болници и превръщането на останалите в автономни, самоиздържащи се стопански субекти. Защото при такива промени всеки гражданин би могъл сам да избира осигурителя и да се разпорежда с натрупаните средства по своята сметка. Когато гражданите, работещи по трудов договор, внасят 3% или 4% от своята заплата в ЛМС и още толкова плащат работодателите (както е в Сингапур и други страни), здравноосигурителната система ще се преобрази: Наетите лица ще имат силен интерес да бъде внасяна по техните лични сметки пълната сума на осигуровките, от които те си плащат медицинските разходи. Събираемостта ще се приближи до 100% без административна принуда. Общата сума на годишните постъпления по ЛМС вероятно ще се удвои до 2 млрд. лева. - Ще се върнат към медицинската си професия 2300 служители на НЗОК, които сега контролират здравните заведения и безуспешно се опитват да ограничат надписването на дейности по клиничните пътеки и отклоняване на средства. Ще бъдат ощетени гражданите, които сега укриват доходи и плащат по-малки здравни вноски, но на общо основание ползват “безплатните” медицински услуги, които сега се финансират от НЗОК и бюджета. Хората, които - доколкото зависи от тях - пазят здравето и работоспособността си, ще правят по-малки разходи за лечение, поради което в техните ЛМС ще се натрупват (и ще се капитализират) значителни средства. Този резерв ще се наследява, а част от него след навършване на определена възраст ще може да се използва от титуляра на сметката за други цели. Гражданите с по-високи доходи, които сега почти не ползват медицинските услуги, финансирани от здравната каса, вече ще имат интерес също да декларират доходите си и да внасят по ЛМС осигуровки. Притежателите на ЛМС сами ще се разпореждат с резервираните средства. Те ще могат да избират здравните заведения и да контролират чрез парите количеството, качеството и цените на получените медицински услуги. Лекарите и останалият медицински персонал ще получават полагащото им се възнаграждение в частните и финансово автономните държавни болници без унизителните за тях и за пациентите “плащания на ръка” (вероятно над 1 млрд. лева). Конкуренцията на общия европейски пазар при добра законодателна защита на потребителите ще играе решаваща роля за повишаване качеството и по-голяма обоснованост на цените на медицинските услуги и лекарствата. Медицинската помощ за недееспособните лица, имунизациите и някои други дейности ще продължат да се субсидират от държавния бюджет. Тези разходи ще са около 2% от БВП. През първата година на прилагане на здравното осигуряване по ЛПС разходите за медицинска помощ би следвало да се плащат по досегашния ред от наличния остатък в НЗОК и от бюджета, за да се натрупат известни резерви по ЛМС. В неясните и още незавършени проекти на управляващите за здравна реформа се предвижда: Да се повиши здравната вноска с 2-3%. Тези средства да се постъпват (евентуално) по персонални сметки на платците в частен здравноосигурителен фонд и да се използват за доплащане на медицинските услуги, финансирани от НЗОК. Да се запази НЗОК като основен институт на здравното осигуряване, действащ съобразно принципа на солидарността. Да се приватизират повечето държавни и общински болници, без да се променя предназначението им. Целта на тези мерки е да се запази (с известни модификации) съществуващата здравноосигурителна система, подчинена на държавната бюрокрацията и на монополните лекарски съюзи. Което ще означава задълбочаване на противоречията и кризата в здравеопазването. И в пенсионната реформа няма индивидуални сметки Пенсионната реформа започна през 2000 г. с въвеждането на допълнителното задължително и допълнителното доброволно пенсионно осигуряване по индивидуални партиди в частни фондове (втори и трети стълб на пенсионната система). Но държавният пенсионен фонд (ДПФ), основан на разходния принцип, си остава основна и определяща форма на пенсионно осигуряване. Не се предвижда да бъде заменен с осигуряване по Лични пенсионни сметки (ЛПС), средствата по които се капитализират до изразходването им за пенсии на титулярите. Без такава качествена промяна държавната пенсионна система ще навлиза във все по-дълбока криза, докато стигне до колапс. Преходът от държавното към частно пенсионно осигуряване, основано на пазарни принципи, може да се извърши плавно и безболезнено, ако допълнителното задължително пенсионно осигуряване се трансформира в осигуряване по ЛПС, а вноските се увеличат от 5% на 10% и с този процент се намаляват (както става и сега) осигуровките, плащани в Държавния пенсионен фонд. Това означава, че в ДПФ ще постъпват също 10%, ако общата осигурителна вноска се редуцира към средата на т.г. с още 2 процентни пункта. От ДПФ и от бюджета ще продължат да се плащат пенсиите на осигурените по досегашната система лица. Гражданите, родени след 1959 г., ще започнат да получават своите пенсии от ЛМС при навършване на пенсионна възраст (вероятно след 2025 г.). В първите години те би трябвало да бъдат допълвани от бюджета. При увеличената до почти 100% събираемост на пенсионните осигуровки постъпленията по ЛПС и в ДПФ рязко ще нараснат. В такъв случай вноските за ДПФ ще могат да се намалят под 10%, като се запази участието на бюджета в изплащането на пенсиите на хора, осигурени по досегашната система. Месечната пенсия, получавана по ЛМС средно в течение на 15 години, може да бъде 1428 лева, или 65% от бъдещата средна заплата (2200 лева), при следните условия: осигурителен период 35 г., средна месечна заплата в базисната година 400 лева (с ежегодно нарастване 5 на сто), инфлация 2,5%, осигурителна вноска 10% и възвращаемост на средствата по ЛПС 8%. С отчитане и на допълнителното доброволно осигуряване средната пенсия ще се доближи до бъдещата средна заплата. Както е в богатите държави. Осигурителната тежест ще се намали над два пъти. Изплащането на пенсиите ще бъде гарантирано, защото вноските се натрупват по личните сметки на лицата, заплахата за пенсионната система, идваща от демографския срив, ще изчезне. Конкуренцията трябва да влезе в системата на образованието Тя започна с решението за прилагане на принципа Парите следват ученика, за въвеждането на “делегираните бюджети” и за разширяване на самостоятелността и отговорността на училищните ръководства. За да се унифицират и обективизират оценките за успеваемостта на учениците, от 2008 г. ще се полагат матури. Тези промени могат да доведат до съществено подобряване на качеството на образованието само ако се допълнят от няколко съществени елемента: Нормативно определените бюджетни субсидии за издръжката на един ученик, диференцирани за различните степени на обучение, да се разпределят посредством ваучери. С тях родителите ще заплащат таксите за обучението на децата си в избрано от тях държавно или частно училище. Финансово автономните държавни и общински училища могат да имат допълнителни приходи от имоти, благотворителни фондове, целеви субсидии и други. Те сами си съставят бюджетите. Понятието “делегирани бюджети” загубва смисъл. Конкуренцията между поставените в равни условия държавни и частни училища ще повиши качеството на учебния процес и ефективността. Така ще се оптимизира и мрежата на учебните заведения от различен тип, напълняемостта на класовете и щатният персонал. Бюрократичният контрол ще загуби смисъл. Министерството на образованието ще може да подобри работата си като център за методическа помощ на училищата. Реформите в здравното и пенсионното осигуряване и в образованието могат да бъдат успешни само ако държавната бюрокрация се изключи от тяхното управление и пазарните принципи се приложат последователно. Забавянето или половинчатото осъществяване на наложителните промени ще води към все по-дълбока криза в социалната сфера и провал на поредното правителство. *Заглавието е на редакцията