Техеран е готов да подкрепи алтернативния проект на „Южен поток“ - газопровода „Набуко“, съобщи руският вестник „Независимая газета", цитиран от money.bg. Министърът на външните работи на Иран Манучер Мотаки във вторник в София направи изявление, че неговата страна е готова да изнася гориво по този тръбопровод. Според руски експерти тази стъпка на иранското ръководство е станала причина Москва да подкрепи проекта за нова антииранска резолюция в Съвета за безопасност към ООН. Засега строителството на „Набуко“, както и на руския му конкурент „Южен поток“ не е започнало. Предполага се, че първите доставки на газ от страните на Каспийския регион и Централна Азия, които ще заобиколят Русия, ще започнат през 2012 година. Проектът „Набуко“ е с капацитет 31 млрд. куб. м газ годишно. Иран заема второ място в света след Русия по запаси на природен газ. „Двете страни се стремят към обширни пазари. Изборът, който Европа ще направи, зависи от нея самата", е отбелязал Мотаки. „Газпром“ коментира подписаното съглашение, че техният газопровод ще заработи през 2013 г. и ще е в състояние изцяло да задоволява търсенето на газ в страните от Централна и Южна Европа, оставяйки обаче без пазари за реализация алтернативните проекти за доставка на газ в Европа като „Набуко“. Руските експерти са на мнение, че е очевидна политическата основа на последните изявления както на Русия, така и на Иран. Русия подкрепя въвеждането на санкции срещу Иран отчасти затова, че вижда в него потенциален конкурент в сферата на транзита на тюркменския газ. Проектът „Набуко“ иска да намали зависимостта на Европа от доставките от Русия, а Иран иска да получи част от европейския пазар. Обаче на Техеран ще е много трудно да изнася природен газ и да задоволява вътрешните потребности от това гориво. Засега достъпните ресурси на природен газ в Иран са много ограничени и той не достига даже за вътрешните пазари в зимния период. Освен това за разработването на новите находища са нужни огромни капиталовложения. Друга трудност е напрежението, създавано от иранската политика през последните години, което не гарантира на Европа безопасност на доставките. Заради недостига на газ в самия Иран надали цената на синьото гориво ще е по-ниска от руската. Разчитайки на Иран, Европа може да изпадне в зависимост от неговите газови доставки, а това ще е далеч по-опасно от енергийната зависимост от Русия. Така че изобщо не е сигурно дали, предлагайки услугите си, Иран ще бъде избран като главен доставчик за „Набуко“.