Френският министър на икономиката Кристин Лагард от своя страна призова банките да участват във финансовите усилия за оказване на помощ за Гърция, като ги помоли за „проява на солидарност”. „Надявам се всички да обмислят какво могат да направят и очаквам финансовият сектор да стори същото”, заяви Лагард.
Финландският министър на финансите Юрки Катайнен пък сравни ситуацията в Гърция с фалита на банка Lehman Brothers и посочи, че ако Атина не се справи с кризата си, това ще окаже въздействие на цялата еврозона. Преди началото на срещата на финансовите министри от еврозоната министърът заяви: „Гърция е страна, която можем да сравним с Lehman Brothers. Ако падне, ще разклати значително европейската икономика. Ясно е, че тогава цялата икономика в еврозоната ще се свие”, категоричен бе Катайнен.
Големите ограничения, наложени на Гърция, ще накарат други проблемни страни от еврозоната да направят всичко, което могат, за да избегнат същата съдба, пък предупреди германският канцлер Ангела Меркел, цитирана от АФП. „Всички експерти казват, че Португалия, Испания и Ирландия са в много по-добра ситуация от Гърция. Тези страни могат да видят, че пътят на сътрудничество с МВФ, поет от Гърция, не е никак лесен”, категорична бе Меркел.
Германският министър на финансите Волфганг Шойбле приветства програмата на Гърция и заяви, че е дошъл часът да бъде защитена стабилността на еврозоната в нейната цялост.
По думите му това е въпрос на дълг.
Френският външен министър Бернар Кушнер обаче не беше толкова оптимистично настроен и заяви, че планът не е гаранция срещу “риска от зараза, тъй като никой нищо не може да гарантира, когато пазарите постоянно атакуват“. „Най-неприятното и дори непоносимо в сегашната ситуация е начинът, по който се променят лихвите, за което работят рейтинговите агенции. Франция нееднократно е изтъквала това, а президентът (Саркози) вече няколко пъти е настоявал за промяна на системата“, заяви министърът. Според него спешно необходимо и наложително от европейска морална гледна точка е Гърция да бъде спасена.
Председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу също призова лидерите на европейските страни да подпишат и активират спасителния финансов пакет за Гърция в замяна на големи ограничения, предприети от Атина. По думите му това е „решаващо” за стабилността на еврозоната.
Кои са основните мерки и колко ще донесат те?
Според изчисления на гръцкото финансово министерство през тази и следващата година мерките трябва да донесат икономии от 15,4 млрд. евро, като разходите се съкратят със 7,6 млрд. евро, а приходите се увеличат със 7,8 млрд. Сред мерките са:
- премахване на 13-а и 14-а пенсия за пенсионерите, компенсирано с годишна добавка от 800 евро за пенсиите под 2500 евро (2 млрд. евро икономии);
- премахване на 13-ата и 14-а заплата в публичния сектор, компенсирано с годишна добавка от 1000 евро за заплатите под 2000 евро бруто (1,5 млрд. евро икономии);
- намаляване на публичните инвестиции (1,5 млрд. икономии);
- съкращаване на разходите за функционирането на държавата (1 млрд.);
- ново покачване на главния ДДС от 21 на 23% (допълнителни приходи от 1,8 млрд.);
- въвеждане на данък върху незаконните строежи – (приходи от 1,3 млрд.);
- повишение на акцизите за алкохол, тютюн, горива – (допълнителни 1,5 млрд.);
- нови данъци като т.нар. зелени такси за хазарта и печалбите на предприятията;
- пенсионна реформа: увеличаване на възрастта за пенсиониране на жените до 2013 г. с 5 г. на 65 г., повишаване на трудовия стаж до 2015 г. на 40 годишни вноски срещу 37 сега, минимална възраст за пенсиониране – 60 г..
- растеж на БВП: отрицателен за 2010 и 2011 г. - съответно минус 4% и минус 2,6%. Очакван за 2012 + 1,1%, за 2013 + 2,1% и за 2014 +2,1%;
- публичен дефицит (% от БВП): 2010 г.: 8,1%; 2011 г.: 7,6%; 2012 г.: 6,5%; 2013 г.: 4,9%; 2014 г.: 2,6%;
- публичен дълг (% от БВП): 113,3% за 2010 г., 145,1% за 2011 г., 148,6% за 2012 г., 149,1% за 2013 г. и 144,3% за 2014 г. ;
- инфлация за настоящата и следващите четири години съответно +1,9%, -0,4%, +1,2% +0,7%, +0,9%.
