ЕС няма да преоцени лева ни
- Г-н Ганев, от 1 януари към 13-те държави в еврозоната се присъединяват Кипър и Малта, а България се подготвя за влизане във валутния механизъм ERM II, който тества държавите преди самото членство в еврозоната. Законодателно няма никакви проблеми да въведем единната европейска валута, нали?
- България отдавна изпълнява всички законодателни мерки в областта на Икономическия и валутен съюз (ИВС), това е така наречената Глава 11. По тази глава дори не бяха договорени преходни периоди.
Георги Ганев взема докторска степен през 1997 г. в Университета по икономика в Сейнт Луис, САЩ. През 1998 г. постъпва в Центъра за либерални стратегии. Асистент е в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и от три години е председател на Българската макроикономическа асоциация.
- Г-н Ганев, от 1 януари към 13-те държави в еврозоната се присъединяват Кипър и Малта, а България се подготвя за влизане във валутния механизъм ERM II, който тества държавите преди самото членство в еврозоната. Законодателно няма никакви проблеми да въведем единната европейска валута, нали?
- България отдавна изпълнява всички законодателни мерки в областта на Икономическия и валутен съюз (ИВС), това е така наречената Глава 11. По тази глава дори не бяха договорени преходни периоди.
- Каква е вашата прогноза – за какъв период от време България ще успее да покрие критериите за въвеждане на еврото?
- Ценовата стабилност e един от петте критерия за членство в еврозоната, за възприемането на еврото като национална валута. Другите четири са свързани със стабилността на валутния курс, с дългосрочните лихви и два от тях са свързани с бюджетни показатели - бюджетен дефицит и публичен дълг спрямо БВП (под 60% от БВП - бел.а.). По тези четири критерия България няма проблеми с изпълнението им към момента - няма и да има сериозни такива за дълги години. Единственият проблемен показател остава нивото на инфлацията, т.нар. средногодишна инфлация, която е взета за критерий. (Условието е инфлацията да не надхвърля с повече от 1,5% средното ниво в страните с най-ниска инфлация. Латвия се размина заради отклонение с 0,1% - бел.а.)
При изпълнението на критерия за валутна стабилност в рамките на две години във валутната система ЕRM II (механизъм, в който всяка страна трябва да поддържа стабилен валутен курс поне 2 години като условие за влизане в еврозоната - бел. а.) ние няма да имаме никакъв проблем. Този период ще измине и тогава единственият сериозен въпрос ще остане инфлацията. Със сигурност в някоя от годините ще се случи тя да е в рамките на критерия. Тогава вече няма да има как България да не бъде приета в еврозоната.
- На форум през есента на м.г. вие заедно с Георги Ангелов, Георги Прохаски и Лъчезар Богданов коментирахте, че единствената заплаха пред икономиката на България може да дойде от необмислени политически решения. Пред валутния борд стои ли такава опасност?
- Единствената опасност, която в момента стои пред механизма на валутен борд в България, е българското общество политически да реши, че не желае да има такъв паричен режим. Няма друга опасност пред борда. Икономиката обаче ще се развива по-добре, ако се извършват истински реформи.
В практиката на ЕС няма да има преоценяване на лева. Фиксираният сега курс 1.95583 лева за 1 евро с огромна степен на вероятност ще си остане непроменен и точно при този курс левът ще стане евро.
Знае се точно какво ще се случи, тъй като вече е проиграно от Литва и Естония. ERM II включва взаимен ангажимент между Европейската централна банка (ЕЦБ) и съответната национална банка, в нашия случай БНБ. Курсът на лева се поддържа в граници от плюс/минус 15% около договорения паритет. Валутен борд означава едностранен ангажимент на БНБ този коридор да е нула. Ангажиментът на ЕЦБ е да поддържа курс +/- 15%, тоест те никога няма да имат ангажименти, тъй като БНБ ще поддържа отклонение нула около 1.95583 лева за евро.
- Вашата прогноза кога България ще изпълни всичките пет условия за въвеждане на еврото?
- Моето субективно очакване, но то не е обвързващо по никакъв начин, че ще стане след като България влезе в ERM II, което не знам точно кога ще е. Има индикации, че ще стане в началото на 2008 г. След като влезем в ERM II и изминат 2 години, следва да се наблюдава единствено нивото на инфлацията. Според мен в рамките на петте години след това ще има със сигурност поне една година, в рамките на която този критерий ще бъде изпълнен. Може дори да е първата.
- Възможно ли е тогава обявената от националната статистика инфлация да не съответства на реалната?
Върху Националния статистически институт (НСИ) не може да бъде оказван политически натиск. Това е многократно доказвано през последните години. Единственото, което българската публика трябва да научи междувременно, е, че това, което се гледа от ЕЦБ и от Съвета на министрите, когато се взима решение дали са изпълнени критериите, не е тази инфлация, която НСИ обявява у нас. Българската статистика обявява т.нар. национален индекс на потребителските цени, а това, което се гледа в Европа, е т.нар. хармонизиран индекс на потребителските цени. Разликата между двата измерителя е основно в теглата на различните компоненти на потребителската кошница при изчисляване на индекса. През последните години хармонизираният индекс е доста по-нисък, показва доста по-ниска инфлация в България, отколкото показва националният ни индекс. Примерно миналото лято, когато инфлацията у нас беше стигнала 13% на годишна база, по хармонизирания индекс беше 10 на сто. Причината е, че теглото на храните в националния индекс е много по-голямо.
Това, което не бива да се забравя, е, че не това, което чуваме всеки месец, ще е критерият при оценката на България. Едва ли ще се манипулира обаче индексът на цените само за да се влезе в еврозоната! Първо НСИ няма причина да го прави, и второ, видяхме примера на Гърция с малкото поизмамване... Така че нашите партньори ще са доста внимателни.
- Как ще коментирате периодичната поява на слухове, анализи и дори твърдения за евентуално отвързване на лева от еврото. Те дори са подплатени с различни аргументи: левът е надценен, инфлацията е висока, икономиката прегрява, а бордът пречи да се води монетарна политика...
Отвързването на валутния курс на лева към еврото би било едно тотално безсмислено и вредно упражнение. Никаква полза в никакъв времеви хоризонт няма да има българското общество при едно такова упражнение!
Разходи ще има огромни - в смисъл на финансова криза. При отвързване на лева от еврото или просто при смяна на валутния курс всички българи ще се опитат да си прехвърлят левовете в евро. Това неминуемо ще причини много сериозен натиск върху банковата система и тя може и да поддаде.
- Все пак има ли според вас някакви минуси в поддържането на борд до реалното влизане на България в еврозоната, което е официално заявено и от нашата БНБ?
Стандартното възражение срещу действието на валутния борд е, че реално поскъпва валутата. България има по-висока инфлация, отколкото в еврозоната, към която сме привързани, валутният курс номинално е фиксиран и съответно настъпва така нареченото реално поскъпване на валутата. Всичко, което се купува в левове, поскъпва, а когато се произвежда въз основа на него, трябва да се продава в повече евро на пазарите. Това реално поскъпване на лева води до неконкурентоспособност на българския износ. Тази теория - при равни други условия - е вярна.
В България обаче нямаме равни други условия. За България не може да се направи извод, че теорията е вярна. При фиксиран валутен курс и по-висока инфлация по никакъв начин не следва да се прави извод за действителността в България. Това може да важи за абстрактната теория при равни други условия, но в действителност не е така.
Дори най-елементарното наблюдение показва, че днес българският износ расте. Според теорията този износ би трябвало да изпитва все по-големи и по-големи затруднения, защото левът реално става все по-скъп и по-скъп. През последните години обаче реално виждаме, че износът расте по-бързо и най-бързо, особено за еврозоната. Очевидно е, че когато фактите говорят, нещо издиша в теорията.
Българската конкурентоспособност в този смисъл не страда. Тя няма да започне да страда, докато не се получи негативна тенденция в динамиката на производителността. Когато спре да расте производителността в България, тогава вече фиксираният курс може и да бъде проблем. Но не й преди това.
- Какво ще се случи на валутния и капиталовия ни пазар след въвеждането на еврото?
Не бих се изненадал с влизането в еврозоната българският фондов пазар да се интегрира към някоя от оформящите се групи пазари. Влизането в еврозоната ще елиминира определени лихвени разлики, които сега съществуват между кредитите в лева или евро, депозитите в евро и левове.
Единственият въпрос в самия преходен период е как точно тези пазари ще се нагодят към въвеждането на европромени в софтуера, счетоводството и др.
Въпросите зададе
Велина Попова