Стамен Тасев е изпълнителен директор на Българския форум на бизнес лидерите от 2005 г. Преди това е бил зам.-министър на финансите, където отговаря за данъчната и митническата администрация и Агенцията за държавни вземания, както и търговски представител на България в Ню Йорк. Работил е и като директор за България на големи международни компании като „Сони“, Newton Finance Management Group и KPMG/Barents Group. Има степени от Университета за национално и световно стопанство в София и Висшето училище „Джон Ф. Кенеди“ в Кеймбридж, щата Масачузетс, което подготвя кадри за държавната администрация. Стамен Тасев е семеен, с две деца. - Какво спечели българският бизнес от първата година членство в ЕС, г-н Тасев? - Нови стандарти и нова култура на бизнеса. Европейските фирми ще наложат нови взаимоотношения на българските си партньори - те няма да търпят сивата икономика, ще искат плащанията да са по банков път, документите да са изрядни, съдържанието да отговаря на надписа на опаковката. Защото в противен случай българската фирма ще се отличава и всички ще я сочат с пръст. Така че предстои едно пречистване на българския бизнес и всички фирмички и групировки няма да могат да използват своите силови методи. От друга страна очакванията са повече от оптимистични - например прогнозите за инвестиции в недвижимата собственост са направо в екзалтация. А голяма част от присъствието на инвеститорите в имоти е спекулативно - те идват тук, за да купят имот, да го продадат и да си тръгнат. - Фактът, че инвестициите у нас са предимно в имоти, крие ли риск за икономиката ни? - Непрекъснатото завишаване на цените на имотите позволява разширения на мащабите. Така фирмите се самонапомпват и строят все по-повече и все по-големи сгради и пр. Изобщо строителството заедно с имотния сектор генерират много големи приходи. Но рискът е за тези фирми, които са теглили кредити с намерението да строят и да продават за печалба, а в един момент все по-малко хора са склонни да инвестират в жилища. Ако в един момент този интерес отбележи силен спад, цели квартали може да се окажат започнати и недостроени. Колкото до цялата икономика - ако се тиражира информация, че някоя банка реши да изтегли авоарите си от България например, това със сигурност ще всее обществена паника и сред инвеститорите. Или при евентуален регионален конфликт по-големите вложители се изтеглят, акциите на борсата падат и нещата трудно се овладяват. Но в строителството не може да се очаква срив, породен от такава хипотетична ситуация, тъй като той се чувства при инвестиционни кредити от банки. - Възможно ли е глобалната кредитната криза да засегне българския бизнес? - Ако засегне българския бизнес, то това ще е тази част от него, която работи с банкови заеми, а не с реални пари. Това в голямата си част е прозрачният бизнес у нас. Няма да засегне сивия бизнес, където практиката е да се работи с огромни кешови плащания. - Икономическите анализи за 2008 г. се разделят в две посоки - според едни ръстът ще продължи, другите предричат спад или задържане... - Не, няма да има забавяне. Според мен темпът на растежа ще продължи. Икономическата инерция е силен феномен, освен ако няма някакви политически или други сътресения. - В състояние ли е бизнесът у нас да създаде такива условия, при които все повече млади хора, които се обучават в чужбина или работят там, да се завърнат и реализират в България? През тази година особено силно започна да проличава дефицитът на кадри в различни сектори на икономиката ни, включително и в държавната администрация? - Това, което ние правим съвместно с кариерните центрове в българските университети от пет години, е да организираме майсторски бизнес класове, в които успели хора от бизнеса, членове на нашия форум, изнасят цикъл от лекции на най-мотивираните студенти от последната им година. Сега ни предстои клас ''Медии, PR и реклама'' в ФЖМК на СУ. Така помагаме на вузовете да подготвят адекватни за пазара на труда кадри. Защото едно е да ти чете лекции по туризъм мениджърът на хотел ''Радисън'', съвсем друго - професор, който - освен в почивните станции на съответния университет, е бил броени пъти на симпозиуми в чужбина. Това само частично елиминира различията между подготовката и очакванията на студентите и нуждите на фирмите. Ние сме предлагали и на Министерството на образованието и науката да направим съвместно с тях проучване сред нашите членове от какви специалности имат нужда, за да дадем насоки в образованието. За съжаление администрацията не е достатъчно активна в отношенията си с бизнеса. Министерствата на социалната политика, на финансите и на образованието може да разработят фонд за подпомагане на висшето образование за младите семейства. Биха могли да се предвидят облекчения – например никакви данъци за образователни младежки влогове. Иначе в пясъка се изливат парите, които се дават за преквалификация на хора над 50 години. Вместо да се обърне внимание на младите хора с 30 активни години на труд пред тях, за да могат те да осигурят социалните помощи на застаряващото население в България, което е следващият проблем. А хората ще се върнат у нас, когато бизнесът започне да генерира такива обеми, че да има едно сравнимо с развитите страни заплащане. - А откъде да дойдат средствата за опрощаване на данъци? Нали знаете, че всяка идея за бонус от такъв тип се посреща на нож от пазителите на фиска...? - От бюджетния излишък например. Догодина 10-процентният плосък данък ще генерира още по-голям излишък в бюджета, тъй като сивият сектор ще извади част от обемите си на светло през пералнята на данъчната машина и ще бъдат регистрирани през някоя офшорна фирма, вместо да рискува да крие данъци. Прането на мръсни пари също не е безплатно, макар да е по-евтино от това да си платиш данъците. В началото на 2009-а, когато ще трябва да се плащат данъците за 2008-а, ще се види, че доходите на българите са се увеличили със 70-80%, което е 10 пъти по-бързо, отколкото икономическия ръст. Така след 2 години ще се окаже, че в България има много богати хора - заради изсветляването на сивата икономика. - Ако Дядо Коледа реши да прави бизнес в България през 2008-а, какъв ще е той? - Дядо Коледа може да реши да помогне на всички заинтересовани от ниските данъци в страната. Например може да отвори фирма и да помогне на българите, работещи в чужбина, или чужденците, които имат доверени бизнес партньори у нас, да пренасочат доходите си в България. Може да си направи една фирма у нас, да издава фактури за услуги, които са му извършили партньорите от чужбина например, консултирали са го за софтуера му или са отворили call-център и да регистрира парите като лични доходи, за да плати само 10%. След това може да ги преведе по банков път обратно на човека в чужбина. Но това ще е много добре и за България - 10-те процента ще останат тук, а не във Франция. Парадоксално на пръв поглед, но ще работи за българския бюджет. Така Дядо Коледа може да донесе чувалите с европейски пари в България и да плаща данъците тук. - Дядо Коледа - консултант в данъчен туризъм, така ли? - Данъчен туризъм, данъчна оптимизация, но това ще си е една легална данъчна измама. - Това реално ли е? - Във Франция или Швеция доходите се облагат с 40 или 60%. Разликата в нивата е толкова голяма, че тя ще задвижи всякакви схеми, за да минат през българското данъчно сито повече златни камъчета и да останат тук. При тази глобализация е съвсем реално. Разбира се, нещата ще са доста по-софистицирани, за да не се хващат лесно. Това обаче е приложимо за малките фирми - дребният бизнес е най-гъвкав. Трудно мениджърът на Renault би решил да мести заводите на компанията тук например. Въпросите зададе: Дима Неделчева