Сред основните теми на неформалното заседание на Съвета на ЕС по икономически и финансови въпроси (ЕКОФИН) в Мадрид, което ще приключи на 17 април, е т. нар. данък банка. Това е специфичен налог, който беше въведен първо в САЩ, а негови поддръжници в Европа са Германия и Франция. Идеята му е да гарантира, че парите на данъкоплатците, с които бяха спасени финансови институции, ще бъдат изцяло възстановени. Предвижда се създаването на специален фонд, който да се ползва за спасяване на банките при евентуални бъдещи кризи, където могат да се генерират годишно до 50 млрд. евро. Сумата зависи от това кой от двата предлагани модела за облагане ще се възприеме - шведският и американският. Първият вариант предвижда върху банковите задължения да се начислява такса от 0,036% от стойността им, което би генерирало 11 млрд. евро на европейско ниво, за разлика от американския вариант, при който таксата е 0,15%. Изчислено е, че прилагането му ще събере 50 млрд. евро. Окончателно решение за въвеждането на специалния банков налог на международно ниво се очаква да бъде взето на срещата на Г-20 през юни. Засега против се обяви Канада, въпреки че правителството на страната не се противопостави на идеята за данък банка. Мотивите са, че това ще накара много трезори да да изнесат операциите си в страна с по-либерален режим. Тъкмо това бе причината Швеция да се откаже от данъците върху финансовите транзакции и да въведе единна ставка върху крайните баланси на банките. Аргументите на привържениците на налога твърдят, че въвеждането му на международно ниво би имало по-голям ефект, защото ще се запази конкурентоспособността и равностойното положение на финансовите институции в отделните страни.