Преди 3 месеца Асоциацията на българските банки /АББ/ е представила на финансовия министър Симеон Дянков повече от 10 страници с предложения за стимулиране на кредитирането, уточниха банкери. Едно от основните им искания е именно ограничаването на възможностите за произволно избиране на дата за несъстоятелност и съответно по-строги санкции за мениджърите, които я заявяват със задна дата. Много са и бариерите пред свободното реализиране на обезщетенията, като заради тромавата процедура дългът на длъжника набъбва, а банката не може да си прибере залога, разказаха за „Класа“ експерти в бранша. Сред основните мотиви на банкерите да поискат по-тежките санкции, свързани с несъстоятелността, са зачестилите опити на компании за обявяване на умишлен фалит (виж схемата).
Експертите настояват и за промени в Гражданско-процесуалния кодекс и Търговския закон. Най-голямата им надежда в последно време е свързана с приемането на антикризисните мерки на правителството през миналата седмица. Една от тях предвижда именно опростяване на процедурите и съкращаване на сроковете по несъстоятелност.
„Законодателството, свързано с принудителното събиране на вземания, изобщо не беше тествано в периода на ръст на икономиката между 2000 и 2008 г. В последните две години реално се видя как работи системата и как на хартия всичко изглеждаше ясно, но на практика се оказа, че има оставени вратички“, категорични са банковите среди.
Според данни на „Кофас България“ през миналата година се е задълбочила тенденцията българските компании да функционират „на кредит” спрямо контрагентите си. 84% от просрочените плащания са заради неплатежоспособност на длъжника, 15% са оспорваните задължения и под 1% от закъсненията се дължат на фалити. В регионален и световен мащаб съотношението е различно – просрочията поради неплатежоспособност са съответно 83% и 57%, оспорвани задължения - 3% и 8%, и неплащане поради фалит на длъжника - 14% и 35%.
В същото време статистиката на БНБ сочи, че през последната година обемът на средствата на редовните фирмени заеми се е свил. Така през февруари 2010 г. компаниите са изтеглили редовни кредити за 19,07 млрд. лв. при 20,11 млрд. лв. през първия месец на изминалата 2009 г. Данните на БНБ отчитат спад за периода около 10%. Намалелите кредитни средства на фирмите се дължат и на близо тройния скок на необслужваните заеми на компаниите. През януари 2009 г. техният обем е бил едва 689 млн. лв., а през февруари 2010 г. стойността им нараства до 2,57 млрд. лв. Статистиката на централната банка сочи, че през втория месец на годината спрямо първия лошите заеми се увеличават със 7,49%, или 179 млн. лв.