Лили Мирчева
This email address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it.

Премиерът Бойко Борисов разпореди до края на вчерашния ден - четвъртък - всички министри, в чиито ресори има дружества с държавно участие, да сложат таван на заплатите на директорите им. Не ме интересува как ще го направите - със заповед, с промяна в наредби или по друг начин, отсякъл Борисов на заседанието на МС.
Към момента няма разчети колко пари ще се спестят по този начин.
Правителството пък реши да се намалят с 10% разходите на държавните ведомства, като остави на съответните министри да решат дали това ще стане чрез съкращаване на хора, или на заплати. Идеята бе обявена в началото на седмицата, но след вчерашното заседание на кабинета земеделският министър Мирослав Найденов съобщи, че „по разпореждане на премиера не трябва да има ведомство със заплати, по-големи от тази на ресорния министър“.
Той подчерта, че заплатите на висшия чиновнически апарат вече са замразени и изрази съмнение, че поредната мярка ще доведе до съществени съкращения. Според правителственото постановление заплатите в бюджетните организации ще бъдат замразени на нивото на получените възнаграждения през януари, а утвърдените разходи могат да се разходват по месеци до 90 на сто.
Найденов уточни, че в неговото ведомство той е с най-високата заплата - 2700 лв. По-рано бившият ръководител на ДФ „Земеделие“ Ализан Яхова е получавала около 2800 лв., но сегашният шеф на фонда Калина Илиева взема по-малко месечно възнаграждение. Найденов предупреди, че не бива да се стига до крайности в тази насока, защото има служители, от които зависи усвояването на стотици милиони евро и ако се намалят възнагражденията им, те ще напуснат, а загубите ще бъдат големи.
Аграрният министър припомни констатацията на премиера, направена преди седмица пред журналисти, че има държавни лечебни заведения, чиито шефове получават огромни заплати, както и дружества, например „Ръководство на въздушното движение“, където директорите вземат месечно около 12 хил. лв.
Министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков каза, че основните заплати на директорите на търговските дружества под шапката на министерството не надвишават неговата – 2800 лева. Със заплащането, което получават за участие в работни и експертни групи обаче, възнагражденията им скачат с пъти. Той съобщи още, че по негово нареждане енергийните дружества са предприели замразяване на заплатите и са започнали съкращения на разходите.
„Поставихме таван (на заплатите), който не може да е повече от 4000 лв. Максималната заплата на директора на АПИ може да е толкова. Той има основна заплата от 1500 лв. и получава бонус“, съобщи в ранния следобед регионалният министър Росен Плевнелиев. „Ние сме оптимизирали – имаме 80 дружества и навсякъде вървят тези разбирания. Например в "Автомагистрали" имаше какви ли не хора, но ние сме оптимизирали", обясни той и посочи, че в МРРБ представителните разходи от 32 хил. лв. на месец са намалени до 1600 лв. на месец.
Правителството реши също чиновниците, работещи по европейски програми, да продължат да получават двойни заплати. В противен случай те нямало да имат мотивация и щели да се насочат към частния сектор. Допълнителната заплата на чиновниците се изплаща с пари от бюджета за техническа помощ към всяка оперативна програма.
Заради участието си в срещата на върха на ЕС в Брюксел премиерът и финансовият министър присъстваха на заседанието по-малко от час. На него не е бил обсъждан пакетът с антикризисни мерки, защото продължават дискусиите в Националния съвет за тристранно сътрудничество. Това означава, че все още липсва решение за вдигането на ДДС до 22%, за приватизацията на държавните предприятия и останалите мерки, оповестени по-рано тази седмица. „Когато сме готови с антикризисните мерки, заедно със синдикати и работодатели, ще ги съобщим“, коментира премиерът Борисов след правителственото заседание.

---

Над 70 млн. лв. в хазната от мярка за ваучери за храна

---

Освобождаването от данъци и осигурителни вноски на ваучери за храна може да позволи на държавата да реализира приходи от 70,32 млн. лв., от които 16,30 млн. за общественото осигуряване и 54,02 млн. от данъчни приходи. Използването на ваучерите е една от антикризисните мерки на КНСБ и „Подкрепа“. В сравнение с разполагаемия доход на гражданите на останалите страни от ЦИЕ, българинът се нарежда на последно място по налични средства за храна, сочат данните на Асоциацията на операторите на ваучери за храна. Според техен анализ 300 000 служители, които на ден получават 2,7 лв. под формата на ваучери, могат да донесат приход от 16,7 млн. в бюджета.
Друга мярка, която ще осигури още 100 млн., предвижда всички, които не са осигурени на друго основание, но имат доходи от собственост или капитал, без да плащат здравни вноски, да бъдат задължени законово да го правят.

---

400 млн. лв. може да влязат в хазната от продажбата на част от поземления фонд

---

Има предложение от страна на синдикатите част от държавния поземлен фонд да бъде продаден и тогава в хазната може да влязат 350-400 млн. лв. Това каза земеделският министър Мирослав Найденов след приключване на правителственото заседание вчера. Според него държавата разполага с държавен поземлен фонд, който в момента се дава под наем, но определено има проблеми със събираемостта на средствата. В същото време има интерес за инвестиции за модернизиране на поливното земеделие от страна на Катар, Кувейт, Израел и трябва да се търсят варианти за управление на ресурсите. Като пример за намаляване на разходите Найденов посочи службата за борба с градушките, издръжката на която ще излезе от бюджета, тъй като ще се преструктурира в търговско дружество.