This email address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it.
Правителството обмисля като антикризисна мярка всички държавни служители да поемат здравното си осигуряване. Тази „трудна алтернатива“ за равнопоставено здравно осигуряване предложи вчера в парламента финансовият министър Симеон Дянков в отговор на въпроса защо само бизнесът ще плаща 10% за здраве. Според него за всеки харч трябва да има съответния приход и тъй като няма много алтернативи и възможности за събиране на средства, това може да е една от мерките за обезпечаване на здравната каса.
Финансист №1 сам си зададе въпроса дали е добре във време на криза да се вдига здравната вноска от 8% на 10% и си отговори: „Може би сега е време и заради кризата, и заради равноправието всички граждани в България да плащат равностойно. Всички държавни служители, както знаете, не си плащат тези здравни осигуровки. Държавата, бюджетът ги плаща. Така че ако увеличаването на здравната вноска от 8 до 10 процента е трудна мярка, а тя за бизнеса е трудна мярка, на нас просто ни трябва някакъв друг приход“. Дянков коментира, че ако на НЗОК са необходими към 350 млн. лв., парите трябва да се намерят извън бюджета. Той очаква след повишаването на здравните вноски с 2% да се съберат 296 млн. лв. и подчерта, че повишаването на таксата няма да доведе до намаляване на събираемостта.
Министърът за пореден път обясни
големия бюджетен дефицит
през първите три месеца на 2010 г. с борчовете на предишното правителство и плащанията от 720 млн. лв. на забавено ДДС към бизнеса. Той обеща през март държавата да има по-малък дефицит, от април хазната да излезе на плюс, а после българската икономика ще излезе от кризата. Вече имало първи сигнали за съживяване и според данни на Евростат през януари, февруари и март България отбелязва 13% ръст на износа.
Дянков подчерта, че бюджет 2010 е добър и ще бъде изпълнен, стига да няма допълнителни разходи. Той обясни, че държавните разходи надхвърлят 41%, „защото така е във всяка една страна в момента в ЕС и че така се прави по време на криза“. Лютфи Местан от ДПС заяви преди това от парламентарната трибуна, че 112 млн. лв. повече е разходила тази година държавата през януари в сравнение с януари м. г. и попита как увеличените разходи за заплати на държавните служители се връзват с необходимите съкращения в условия на криза. Според Дянков това е станало, защото е трябвало да се изплащат по 5-6 до 10 заплати на съкратените служители според изискванията на трудовото законодателство.
На предложението на Мартин Димитров от Синята коалиция за създаването на национален антикризисен щаб Дянков отговори, че тази идея е малко демоде. Вицепремиерът съобщи, че до няколко дни правителството ще има
пакет от 30 мерки
„които не са толкова антикризисни, колкото за подкрепа на устойчивия растеж на българския бизнес при излизането от кризата“. По думите на Дянков страната ни няма да стигне до положението на Гърция и подчерта, че България е сред 12-те държави в ЕС, където няма да има икономически спад през 2010 г. и че за актуализацията на бюджета можело да се говори едва в средата на тази година.
Вчера финансовият министър замина за Холандия и Англия за среща с водещите рейтингови агенции Moody’s, Standart&Poor’s и Fitch Ratings Ltd. В Лондон ще има работна среща с президента на Европейската банка за възстановяване и развитие Томас Миров и с главния икономист на ЕБВР Ерик Берглоф.
Реакции

От министър Дянков научихме, че няма да има промяна в тази финансова, икономическа и социална политика, която води това правителство през последните 8 месеца. Той обяви, че дефицитът, който се очертава над 1 млрд. лв., е съзнателен, с което според мен заблуждава и основната причина е неспособността на финансовото министерство да събере приходите в страната. Правителството води рестриктивна политика към гражданите и когато същото това правителство намали социалното осигуряване с 2 пункта, казаха, че това ще даде ефект 100 000 работни места, а какъв ще е ефектът от увеличаването на здравната вноска върху заетостта? Антикризисният план, който беше приет миналата есен, досега не е дал никакви реални ефекти. Искам отчет какво е свършено по него досега.

Министър Дянков спомена, че е нормално една държава в криза да увеличава относителния дял на разходите от БВП над необходимото, само че пропусна да спомене източника на това нарастване. Обикновено държавите в криза увеличават публичните разходи за сметка на дефицитите. В България е обратно. Това става за сметка на допълнителен сериозен натиск върху основните генератори за излизане от кризата – бизнеса и обикновените хора. Концепцията за излизане от кризата на Дянков е в противоречие с основните препоръки на ЕС в програма „Европа 2020”, където категорично е казано, че всяка държава трябва да отдели 1,2% от БВП за стимулиране на потреблението. С увеличаването на здравната вноска с 2% държавата запазва функциите си на привилегирована страна, т.е. ще продължава да не плаща.

В изключително тежка ситуация е финансовият министър на страната. Той е в положение на човек, който трябва с изключително усилие да се опитва да поддържа балансите и бюджета в балансиран вид. Това му се удава досега, макар че могат да се направят професионални възражения по начина, по който той си върши работата...Той трябва да бъде подкрепен. Не бива да бъде разбивана стабилността в Министерството на финансите в този момент...Що се отнася до министър-председателя, той беше поставен в трудна ситуация, търсеше думи и според мен каза неща, които очевидно не са верни, защото ще излезе, че той не е бил в България през 1990 година и през 1997 година, когато действително положението беше катастрофално.