Надежда Ненова От 1998 г. насам идеята за национален катастрофичен пул в България извисява глас, после заглъхва, но все е в обращение. Въпреки че до момента никой парламент или правителство не е изразило категорична позиция. Причината е проста: задължителната имуществена застраховка е политическо решение, което би се платило скъпо. Затова и никой от управляващите не иска да поеме такава отговорност – въпреки лобирането на някои големи застрахователи и подкрепата, която оказва за проекта Световната банка. След големите наводнения през лятото на 2005-а и зачестилите след това у нас бедствия обаче катастрофичният пул отново стана тема на деня. Държавата и застрахователите обаче не могат се разберат помежду си, а и между самите застрахователи няма единодушие трябва ли да е задължителна застраховката. Обемът на имуществените застраховки у нас е много нисък - едва 5-7 %, тъй като българинът мисли само и единствено за колата си, коментират експерти. От друга – потърпевши от природните катаклизми са предимно социално слаби, чиито имоти в повечето случаи нe са застраховани. Потопът в Калоян го доказа. Световната банка пък е изчислила, че правителствата в района на Балканите имат едва между 1 и 2 процента готовност за преодоляване на щети от бедствия. От тях най-нисък дял се пада на България. По времето на социализма – задължително застраховане на имоти „По времето на социализма в България е имало задължително имотно застраховане - едно от добрите неща на старата система. Този пул е възстановяване на стария модел, но по модерен начин“, каза Евгени Гуренко, специалист по застраховане и управление на риска към Световната банка. След 1990 г. обаче настъпва период на загуба на застрахователни практики, които Венко Божилов от Държавната агенция по информационни технологии и съобщения (ДАИТС) нарече ваканция. След потопите от лятото на 2005 г. обаче стана ясно, че повечето застрахователи не са склонни да продават полици срещу наводнения. Виж, да управляват пари, набрани в катастрофичен пул, са готови. Но от бранша имат своите разумни доводи: катастрофичните рискове изискват специално покритие и големи суми за обезщетения. Застрахователите рядко ги покриват заради твърде ниския процент на застраховано имущество. При подобна малка застрахователна съвкупност и нисък обем събрани премии не би могло да се покриват големи щети и да се купи презастрахователно покритие. Това означава, че друга институция – хазната, Световната банка и др., трябва да осигури значителни средства във фонд с такова предназначение. Къде е проблемът, ако човек е готов да си плати? В липсата на информация, казват от неправителствените организации, които работят по управлението на риска. За да се предвиди къде ще има природно бедствие и приблизително да се изчислят щетите, е необходимо да се изготвят електронни бази данни, да се създаде електронният кадастър и да се паспортизират сградите. И трите условия на този етап са неизпълними - къде заради чиновническа съпротива, къде заради целенасочено бавене от изпълнителите на проектите. Затова на този етап катастрофичният пул изглежда загубена кауза. Консорциум срещу бедствията – как точно? „Държавата би могла да изиграе много важна роля, ако подпомогне популяризирането на доброволното застраховане на жилищните имоти. Редно е и правителството да заеме по-твърда позиция спрямо подпомагането на граждани, които не са направили елементарно усилие да защитят имота си – една добра застрахователна защита на средностатистическо жилище на стойност 50 000 лева би струвала между 50 и 140 лв. годишно - в зависимост от земетръсната зона, а например за кабелна телевизия разходите на домакинство са от порядъка на 210 лв. годишно“, смятат от ДСК. Зад задължителното застраховане срещу бедствия стои Световната банка. „Не бива да се стига до задължително застраховане, а по-скоро да е вид данък“, двусмислено заяви Евгени Гуренко от институцията. Но застрахователите не прегръщат идеята, тъй като смятат, че ще се приеме с твърде голям негативизъм. Вариантите, които предлага Орлин Пенев, председател на Асоциацията на застрахователите, са неприемливи, смятат от неправителствените организации. Първият е със 100 % държавно финансиране, като ще се покрива само рискът от земетресения. Вторият е разширен - с участие на застрахователните компании 50 на 50. Средствата ще идват от налог в размер на един промил върху данъчната оценка на имотите. НПО-тата смятат, че държавата трябва да определи модела на пула и да потърси застрахователите, които да го управляват. „Световната банка може да помогне в изграждането на този пул. Можем да осигурим и техническа, и консултантска, и финансова помощ, но все още разговорите с правителството са неофициални“, каза Евгени Гуренко. Европейският опит в катаклизмите Дания - Съвет по бурите “Stormradet” Фондът е създаден от правителството през 1991 г. Покриват се щети, причинени от покачване на морското равнище. Всяко имущество, за което е сключена застраховка “Пожар”, е автоматично покрито от програмата. Характерно е прилагането на безусловни франшизи - от 5% до 10% за всяка една щета. Финансиране - данък от 3 евро за всяка сключена полица “Пожар”. Управлението се осъществява от публичния сектор. Франция - National Disater Compansation Scheme (СATNAT)‏ Програмата е създадена през 1982 г. При нея всички сключени имуществени полици от застрахователните компании автоматично получават добавък за природни бедствия, който се презастрахова. Покритие - земетресение, наводнение, свличане на земни маси, градушка и лавина. Не се покриват пожар и щети от вятър. Финансиране - данък върху всички премии по общо застраховане (6% - 12%). Управлението се осъществява от публичния сектор. Исландия - Исландска организация за застраховане при спешни случаи Съгласно програма от 1975 г. за всяка издадена полица “Пожар” застрахователните компании са длъжни да събират допълнителна премия, която се превежда на Исландската организация за застраховане при спешни случаи. Покритие - вулканични изригвания, земетресение, свличане на земни маси, лавини и наводнения. Финансиране и управление – държавно. Холандия - Закон за обезщетение при бедствия (WTS)‏ При тази програма държавата изплаща обезщетение за понесени загуби, които не се покриват от застрахователните компании. Покрити рискове - наводнение и земетресение с магнитуд над 4 по Рихтер. Максималният размер на изплащаните обезщетения е лимитиран до 450 млн. евро годишно. Финансиране и управление - 100% държавно. Норвегия - Норвежки пул за природни бедствия (Norsk Naturskadepool - NP)‏ От 1980 г. всяка общозастрахователна компания, която предлага застраховки срещу природни бедствия, автоматично става член на пула. Норвежкият пул получава премията от застрахователите, организира изплащането на обезщетения между застрахователите и презастрахователното покритие. Застрахователната премия за природни бедствия е фиксирана на 0,17% от застрахователната сума по застраховка “Пожар”. Покрити рискове - наводнение, буря, ураган, земетресение, лавина, вулканични изригвания и приливни вълни. Управлението на програмата - от управителя на Норвежката асоциация за финансови услуги. Полша - Национална програма за възстановяване и модернизация Програмата е относително нова и предоставя покритие при щети вследствие на наводнение на частна, търговска и общинска собственост и представлява изцяло държавна компенсационна схема. Финансирането е изцяло осигурено от държавата - държавен бюджет, общински бюджети и програма ФАР. Испания - Consorcio de Compensacion de seguros (CCS)‏ CCS е държавна застрахователна компания, предлагаща застраховки срещу природни бедствия. Дейността се осъществява в две направления: пряка застрахователна дейност, когато даден риск не се покрива от застрахователните компании, и гаранционен фонд при неплатежоспособност на частен застраховател. Покрити рискове - земетресение, цунами, наводнение, вулканични изригвания, тероризъм и граждански безредици. Финансиране - към всяка полица за пожар и природни бедствия се начисляват допълнително между 0,09 % и 0,25 % за CCS. Управление - Борд на директори, където държава и бизнес си поделят представителството.