През 2009 г. средните възнаграждения на изпълнителните директори на европейските компании са достигнали около 1,2 млн. евро, като са получавали още толкова във вид на бонус. Това показва последното проучване на компанията за аутсорсинг и консултантски услуги Hewitt Associates сред 100 най-големи компании в Европа, цитирано от „Уолстрийт джърнъл“. Най-много пари са заработили испанските топмениджъри. Техните възнаграждения средно са 1,93 млн. евро. След тях са италианците (1,72 млн. евро), британците (1,31 млн. евро) и германците (1,18 млн. евро). В някои страни, като Великобритания, премиите са нараснали по-бързо от заплатите: възнагражденията на банкерите на Острова са се вдигнали с 1,3% през миналата година, а бонусите – с 40%.
Не е изключено повишените премии през 2009 г. да са парадоксален резултат от това, че във Великобритания, Германия и Франция властите смятат да въведат 50-процентов данък върху бонусите над определен размер, коментира gazeta.ru. Базовата заплата е по-ниска в скандинавските страни и във Франция, а по-висока в Испания. Бонусите заемат по-голям дял в общото възнаграждение в Германия, Швейцария и Великобритания.
Топмениджърите в САЩ не изостават от европейците. Най-големите американски банки и инвестиционни компании възнамеряват да платят на сътрудниците си заплати и бонуси в размер на 145,85 млрд. долара. Това е нов исторически рекорд. Според вестника топмениджърите, дилърите, инвестиционните банкери и други сътрудници ще получат с 18% по-високи заплати и бонуси спрямо 2008 г. Това е дори с 6% повече от предишния рекорд през 2007 г. Ръстът на бонусите отразява възвръщането на доходите в банковия сектор към предкризисните нива.
Съвкупната оперативна печалба на финансовите компании, анализирани от WSJ, достигна 450 млрд. долара, което е с 25% повече от 2005 г. Разходите за заплати и премии са 32% от нея при 40% през 2008 г. Запазването на модела на поведение на топмениджърите се дължи на стабилизирането на икономиките. Управляващите, изглежда, смятат, че те самите имат значителна роля в тази стабилизация, а не държавната подкрепа от трилиони долари.