6 милиарда долара за нищо

Огромни суми бяха инвестирани във Ванкувър за Зимните олимпийски игри с надеждата, че спортното събитие ще влее големи пари в държавната хазна. Опитът обаче е показал, че очакванията нямат нищо общо с реалността, отбелязва „Дойче веле“.
Националният олимпийски комитет, а и правителството на Канада очакваха печалба от 9,6 млрд. долара, откриване на нови работни места и съживяване на туризма. Още в началото на миналата година обаче стана ясно, че вложените пари значително надвишават бюджета на Олимпиадата.
Първоначално предвидената сума от 1,5 милиарда междувременно надвишава 5,6 милиарда по официални съобщения. А очакваните от правителството приходи от 9,6 милиарда бяха намалени до само 1 милиард, и то при най-благоприятно стечение на обстоятелствата. Причината за огромните разминавания според експерти е в икономическата криза, но и в погрешно заложени предвиждания от страна на правителството и на Националния олимпийски комитет.
Очакваният туристически бум така и не се състоя. Ако Ванкувър в крайна сметка се окаже с минус в бюджета, вместо с печалби, поне няма да се чувства единствен с подобна съдба. Атина задлъжня със 7 милиарда евро от Летните олимпийски игри през 2004 г., Монреал успя да изплати дълговете си, натрупани през 1976 г., чак през 2002 г. Икономическото оживление, съпътстващо Зимната олимпиада, през 2010 г. вероятно ще се ограничи само до двете седмици, през които са игрите - предполага Сет Клайн, директор на Изследователския център за политически алтернативи.
"Силно се съмнявам, че ще има дългосрочни ефекти. Не отричам, че игрите ще окажат влияние върху брутния социален продукт и пазара на труда. Въпросът е обаче дали това оправдава разходи от 6 милиарда и какво щеше да стане, ако въпросните пари бяха вложени другаде".
Крис Шоу - лекар и антиолимпийски активист - моментално се сеща за подобни алтернативи. С 6 милиарда според него правителството е можело да осигури стабилно финансиране за изследванията на болестта Алцхаймер за идните 10 г. Вместо това Ванкувър трупа планини от дългове, които в крайна сметка ще се връщат от данъкоплатците:
"Ще плащаме за тези игри до края на живота ни. Можем да спорим по това, доколко едни Олимпийски игри повишават чувството на национална гордост, международното внимание към страната и чувството на лично задоволство у отделни хора. Що се отнася до цената, на която се постига всичко това, тя е категорично неоправдана", казва Шоу, който е изчислил, че поради високите разноски по Олимпиадата след време в публичните бюджети няма да достигат пари за далеч по-важни неща като медицински изследвания, социални програми и култура.

Станете почитател на Класа