През 1997 г., докато изпълнявах функциите на главен съветник на президента Петър Стоянов в България, аз проектирах и помогнах за внедряването на валутен борд. С валутния борд беше издадена българската валута – левът, който беше свободно конвертируем и се търгуваше на фиксиран курс спрямо своята референтна валута – германската марка.
Левът беше надежден и представляваше копие на силната валута, защото беше напълно обезпечен с резерви в германски марки.
Преди въвеждането на валутния борд, България беше изправена пред хиперинфлация от 242% на месец и банкова криза. Когато валутният борд беше въведен през юли 1997 г., хиперинфлацията веднага спря. До 1998 г. банковата система стана платежоспособна, лихвените проценти на паричния пазар се сринаха до средно 2.4%, огромният бюджетен дефицит се трансформира в излишък, дълбоката икономическа депресия се превърна в растеж, а валутните резерви на България се утроиха.
Оттогава референтната валута на лева беше променена от германската марка на еврото. Левът успешно устоя на руската рублова криза през 1998 г., Азиатската финансова криза (1998), Голямата финансова криза (2007-2008) и пандемията от COVID-19 (2020), без да бъде засегнат сериозно. България постигна второто най-ниско съотношение на дълг към БВП сред страните в Европейския съюз, а Международният валутен фонд (МВФ) неведнъж е изказвал само положителни оценки за страната.
За 27 години валутният борд служи добре на България и е популярен сред населението. Въпреки това строгите бюджетни ограничения, които той налага върху политическата класа, правят валутния борд непопулярен сред политиците и българския елит.
Една от основните теми на дискусия сред българските политици последните няколко години е бъдещето на валутния борд и потенциалната замяна на българския лев с еврото, което влияе върху обществените нагласи.
Българите с право се питат: защо да се опитваме да поправим нещо, което не е счупено? Те също така предвиждат, че Европейската централна банка в бъдеще ще въведе дигитално евро, което ще позволи на европейските власти да следят всяка транзакция в тази валута. След 43 години под внимателното наблюдение на комунистическите власти, някои българи все още помнят този период и не искат да мислят за възможния контрол над личния им живот, който дигиталното евро може да доведе. Въпреки това българските политици продължават да пренебрегват общественото мнение и настойчиво се стремят към замяната на валутния борд и лева с еврото.
Усещайки настроението на българската общественост, Европейският съюз изглежда не бърза да позволи на България официално да влезе в еврозоната. Интересното е, че България, с валутния си борд, неформално вече е част от еврозоната. Страната има всички предимства и същевременно запазва гъвкавостта – правото да промени референтната валута на лева, ако е необходимо.
Разглеждам всички тези въпроси и още в едно разширено интервю с Марина Цекова от Нова ТВ, което беше последвано от друго, със събеседници, които защитаваха тезата срещу валутния борд и лева. Ако не друго, във всяка област съществуват периоди, в които се лансират неоснователни тези.
Стив Ханке е професор по приложна икономика в университета „Джонс Хопкинс“ в Балтимор, САЩ. Той е бил главен съветник на президента Петър Стоянов и е известен като „бащата“ на валутния борд на България. Притежава почетни докторски степени от Българската академия на науките, Варненския свободен университет и Стопанската академия „Д. А. Ценов“.
