Най-лошото нещо на проекта за Бюджет 2025 е колективната лудост, която отключи. Любослав Костов от КНСБ се появява пред медиите и призовава да не се плаши населението с дупка за 18 милиарда, че такива неща няма, бюджетът върви и ще има дефицит в рамките на три процента от брутния вътрешен продукт. И това от човек с титлата „главен икономист“. Ако някой твърди, че проектът за бюджет за 2025 година, който Министерство на финансите предложи в понеделник, е реалистичен, или не разбира нищо от икономика и прогностични модели, или нагло лъже.
Най-тежко е на Министерство на финансите, и в частност на министъра Людмила Петкова. Ако тя не твърди, че положението е под контрол, догодина, който и да е финансов министър няма да има какво да обясни пред чуждестранните инвеститори, когато тръгне да тегли заеми. А за догодина правителството иска лимит за нови заеми в размер на 16.9 милиарда лева. Това е два и половина повече от очертаващия се бюджетен дефицит, или два пъти по дефицита, плюс предстоящите плащания по стари държавни заеми, които не можем да изплатим. Никога в новата си история България не е планирала да изтегли заеми, равни на 8% от брутния си вътрешен продукт само в една година. Няма как международните пазари да не „надушат кръв“ в тази ситуация и да започнат да ни извиват ръцете с непосилни лихви.
Някои от приятелите ми либертарианци смятат, че това е най-хубавото, което може да се случи, защото ще сработи едно от последствията на валутния борд. Когато правителството няма на разположение централна банка да печата пари и да го кредитира, търси парите от пазара и те идват с висока лихва. Или за да не плаща високи лихви, винаги внимава да няма големи дефицити. Само че при 16.9 милиарда нови заеми, дори само два пункта да е по-висока лихвата, това ще означава допълнителни лихвени разходи в размер на 340 милиона на година. И понеже такъв заем няма как да е краткосрочен, това означава на всеки три години България да плаща милиард лева допълнителни лихви за обслужването само на дълга, който ще се принудим да изтеглим догодина. Не, благодаря. Ако някой иска да види как България пълзи по корем, само и само за да се върне акъла в главата на политическата класа, аз се надявам това да стане, преди разходите за лихви да започнат да изяждат ресурса за далеч по-смислени инициативи.
Така че, ако има шанс да се легендира успешно изпълнение на бюджета, може би си струва опита. Най-страшният проблем на подобно поведение е, че то ще издаде индулгенция на Асен Василев и другите виновници за истинската катастрофа, пред която са изправен публичните ни финанси.
Разберете, България е в уникално положение да бъде най-ниско задлъжнялата страна в целия Европейски съюз и въпреки това, в една едничка, единствена година, ѝ се налага да изтегли заеми в размер на 8% от брутния си вътрешен продукт.
Да докараш фирмата си до фалит, защото си допуснал в един момент да ти се струпа огромен ликвиден разлом е първата голяма грешка, за чието недопускане се преподава в учебниците по финансов мениджмънт.
Да, Асен Василев може да се крие от критичната преса и сериозния дебат като обяснява, че който вижда дупка от 18 милиарда има дупка в главата си. За класата на един политик се съди по това как посреща трудните времена и изпитанията. Асен Василев го виждаме.
Навярно „Продължаваме промяната“ ще дадат пресконференция от бункера в мазето на щаба си и пред удобна публика, затова ето няколко примерни въпроса:
Кои са най-сериозните промени в разходната част, допринесли за размера, в който е през тази година и през следващата?
Зад кои от тези промени не стои волята на „Продължаваме промяната“?
Отговорът е, че всички разходни политики, водещи до плащанията през тази и следващата година са инициирани от ППДБ и гласувани от нейните народни представители. Да, не са приети само с техните гласове, но ППДБ имаше водеща отговорност защото ги инициира. Защото на власт беше техният премиер, с техния финансов министър и те са тези, които разполагаха с разчетите как масовото повишаване на заплатите, пенсиите инвестициите в една или две години ще се отрази дългосрочно върху бюджета.
Ако може някой да заприказва и Мартин Димитров. Как се гледа в огледалото като си спомни, че преди 14 години искаше ограничаването на дефицитите, дълга и разходите да се впишат в Конституцията, а сега стои в основата на техния бум? Сладко ли е да си очениш образа, който градиш с десетилетия, за да си купиш още някоя година във властта?
Йордан Цонев и ДПС също одобриха тазгодишния бюджет. Той също не казва и дума за тежката ситуация, в която България ще попадне догодина. Миналия декември, когато Тошко Йорданов от „Има такъв народ“ критикуваше проектбюджета при разглеждането му на второ четене в бюджетната комисия Цонев ехидно се подигра с опозицията.
Ако има нещо, за което е прав Асен Василев, то е, че след отстрелването на Владислав Горанов, (както стана ясно от записите в щаба на ПП, Кирил Петков казва „даваме Горанов на Магнитски“) в ГЕРБ няма достатъчно тежка финансова фигура да води битките. И Теменужка Петкова и Красимир Вълчев също поддадоха при миналогодишното гледане на бюджета.
Какво да кажем за Българска народна банка, която реши да критикува дори осигурителната политика на правителството? Тя ли ще кредитира следващия дефицит в пенсионното осигуряване? А плачът, защо да плаща дивидент, вместо да си запази парите, при положение, че миналата година имахме същата ситуация, но не се мръщеше да преведе печалбата си към бюджета.
Алтернативите пред България
Пред България се отварят няколко избора. Първият е да се приемат разпоредби за удължаване на сегашния бюджет плюс правомощия за теглене на необходимото финансиране. Ако влезем в новата година с тазгодишния бюджет, политическата класа ще има колективно извинение за несбъднатите увеличения на заплатите в публичния сектор. Тогава и всеки министър, който преговаря за нови заеми, ще може да обясни, че има консенсус за ограничаване на разходите, макар официално да се поднася като неприет бюджет. Такава версия ще работи само два-три месеца и това означава заемите да се изтеглят ударно още в началото на 2025 година. Ако влезем във второто тримесечие с тазгодишния бюджет и без правителство, България ще се разглежда не само като бюджетно нестабилна държава, но и като такава с много тежка политическа криза, която може допълнително да обърка икономиката.
Вторият и в същото време най-лош и най-рисков вариант е внесеният проектобюджет да се приеме. Той ще означава изпускане на разходите и напасване на поне два следващи бюджета спрямо вече предопределени плащания без да има пространство за каквито и да било политики. Тегленето на заеми ще се затрудни и България може да се окаже в парадоксалната ситуация да има най-ниския дълг към БВП в Европейския съюз, но да се финансира по едни от най-високите лихви. И това да ни струва скъпо на нас като общество. На всеки две-или три години един милиард лева ще отиват за лихви, а не за смислени мерки.
Труден, но правилен вариант е да се отмени вдигането на учителските заплати. Тяхното съсловие вече е в дълг към държавата, защото доходите са достатъчно високи и близки до средната класа. Още едно увеличение и учителите ще се превърнат в това, което на запад се нарича upper middle class – горната граница на средната класа. Само че още няма никакви сигнали, че качеството на образователната услуга се подобрява. Докато в Тик-Ток има живи излъчвания на скучаещи тийнейджъри в класните стаи, които си лакират ноктите, ядат лютеница или играят карти, няма как да приемем като общество, че българският учител си е върнал достойнство и властта в учебния процес. Нито, че се е повишило и качеството на ни образователната услуга.
Отстрани веднага се вижда, че призивът на Христо Мутафчиев (при цялото ми уважение към него като актьор) за увеличаване на парите за театрите е нелеп в година като сегашната. Упорството на синдикатите, с което отричат тежката ситуация и настояват за нереалистични харчове е срамно.
Що се отнася за заплатите в сектори „Отбрана“ и „Сигурност“, реформата е нужна, но от хора, които познават системите. Не за друго, а защото има звена, които не могат да понесат потискане на финансирането и само вътрешен човек може да отсее структурите, процесите и отговорностите, които се нуждаят от ресурсно осигуряване от тези, които може и да се пожертват. Колко от нас знаят, че парите на сектор „сигурност“ изглеждат са напомпани в очите на обществото, но най-голямата обособена група заети, чиито заплати са високи далеч над средното в системата, но и за държавата, са магистратите и като цяло заетите от съдебната система. Колко от нас знаят, че над 90% от бюджета на самото МВР е за заплати и съвсем малко отива за осигуряване на екипировка на полицаите и за тяхната подготовка и тренировки.
Догодина в България ще започне да навлиза модерно и скъпо въоръжение. Експлоатацията му ще изисква у личния състав образование, квалификация и умения, които трудно се придобиват. Както се шегуват американските войници – „оперирам техника за десетки милиони, но не ми позволяват един тостер да си сложа в стаята“. Комуникационните системи, боеприпасите, софтуерите и системите за насочване струват скъпо, а специалистите, които ще ги обслужват работят с тях ще минават специално безплатно обучение с идеята, че ще са на разположение поне няколко години. Как може да има надеждност ако такива неща ще се поверят на кадрови войник със заплата от 1200 – 1500 лева, ако той знае, че с наученото веднага може да се реализира в частния сектор за пъти по-високи възнаграждения.
Да, с тази статия отстоявам позицията, че на военни и на полицаи трябва да спре да се гледа като на консуматори на обществен ресурс, който само мързелуват и се хранят. Полицаите, които днес охраняват протестите на жълтите павета, след това заминават да пазят границата. И обратно.
Трябва ли да се посочва, че така наречените „човешки грешки“ на военните пилоти, които загинаха в последните години, се случват в следствие на това, че българските летци тренират шест пъти по-малко от колегите си в НАТО. Че докато в едни страни се лети през ден, у нас полети се случват на две седмици. Следователно и грешките не са пилоти филмови герои като „Маверик“, а на личности, които държавата съзнателно лишава от шанса да се подготвят, но продължава да изисква от тях умения и прецизност, като на тренирани асове.
Ако я караме така с Ф-16, когато пристигнат, колко време ще съхраним ескадрилата? А ако признаваме нуждата от ресурсно осигуряване на бъдещият самолет и екипажите му защо тя са отказва на тези, които днес носят бойно дежурство?
Фискалната политика е изцяло свързана с взимането на решения в условия на оскъдни ресурси. Работа на финансовото министерство е да оцени кои разходи са ключови, кои може да се пожертват и да потърси компромис със политическата класа, като покаже от какви равнища на публично харчене не може да се отива по-далеч.
Във време, когато и безотговорността и непукизмът са обзели синдикатите и политическата класа, Министерство на финансите можеше да бъде последен бастион на експертността и здравия разум. Но какво се случи с Росица Велкова, когато би камбаната още миналия март, че случващото се с бюджета е опасно? Още на следващия ден Кирил Петков отиде в „Дарик“ да я обвини, че саботира присъединяването на България към еврозоната.
Някой чу ли Асен Василев да извади някакъв аналитичен аргумент с който по същество да оспори тежката фискална ситуация и пътя, по който стигнахме до нея? Колко медии си позволяват да анализират факторите зад бюджетната ситуация и да ги свържат с конкретни политически решения.
Вярно, Людмила Петкова не е Милен Велчев, който заплаши царя с оставката си, когато вмешателствата в работата му минаха границата. Не и Пламен Орешарски който отказа да участва в един синдикален театър и поиска „да разваляме седенката“. Тя предложи максимума, който тази лудница позволява на нормален човек, който не е кален в битки – бюджет с разходи, каквито политическата класа си е поискала и легенда за приходи и точна оценка за нужното дългово финансиране.
Дано поне успеем да изиграем пазарите и да получим новите заеми на поносима лихва.