Възможността южната ни съседка да се превърне във втората банкрутирала европейска държава след Исландия се е превърнала в основна тема на срещата на финансовите министри от ЕС в началото на седмицата, пише вестник „Гардиън“. Сред причините за подобно развитие е, че след огромното разточителство за най-скъпите Олимпийски игри в историята през 2004 г. страната е силно затруднена в обслужването на дълговете си.
Тази година бюджетният дефицит на южната ни съседка се е увеличил до 12,7% от БВП, което е над 4 пъти повече от изискванията на ЕС за членство в еврозоната, посочва и „Файненшъл таймс“. Според изчисления на Deutsche Bank отношението на публичния дълг към БВП върви към 135%. Брутният външен дълг – т.е. този на частния и публичния сектор към външни кредитори, беше 149,2% към края на миналата година. Реалният разменен курс е нараснал със 17% от 2006 година насам, което означава, че страната губи конкурентоспособност при невероятни темпове. Ситуацията става още по-тежка на фона на очакванията за икономически спад от 1,2 на сто тази година след поредица от силни години с ръст от по около 4 на сто. Безработицата пък вече се доближава до 9 на сто.
Ако Гърция не беше в еврозоната, тя щеше да върви директно към фалит, коментира британското издание.
Неприятната перспектива страна от валутния съюз да не може да плаща дълговете си е една от опасностите, които притесняват инвеститорите на фона на дубайската криза, която прикова погледите към себе си. Според „Файненшъл таймс“ Брюксел е по-притеснен от моралния ефект от спасяването на фалирала държава, отколкото от ефекта на разпространяване на потенциален гръцки фалит върху други страни в еврозоната.
Проектобюджетът на Гърция за 2010 г. предвижда свиване на бюджетния дефицит до 9,1% от БВП, като намалението според администрацията ще дойде от данъчни мерки и борба с укриването на данъци. ЕК и европейските финансови министри, които са чували тази приказка и преди, с право настояват за истинска редукция в разходите.
Не е изключено Брюксел да поиска и структурни реформи, в това число пенсионна реформа. Ако гръцкото правителство откаже да се съобрази, следващата стъпка би била наказателна процедура. Така че, вместо да помогне на Гърция, ЕС може да наложи наказание на страната.
И така – какво ще се случи, ако Гърция не може да посрещне навреме задълженията по разплащанията по облигациите си или не успее да рефинансира настоящите дългове? Около две трети от публичният дълг на страната се държат от чужденци. Според изчисленията на Deutsche Bank, цитирани от „Файненшъл таймс“, Гърция ще иска да набере близо 31 млрд. евро в нови заеми плюс 16 млрд. евро, за да рефинансира стари. При липса на помощ от еврозоната гръцкото правителство ще трябва да се обърне за помощ към МВФ при проблеми с рефинансирането.
За разлика от Аржентина Гърция не може да обезцени валутата си, нито е реалистично да напусне еврозоната. Това означава, че под една или друга форма, със или без фалит трябва да дойде някакъв подобен на този в Латвия режим. Но може би е далеч по-приемливо от гледна точка на правителството този режим да му бъден наложен отвън, отколкото да се наложи отвътре. Това е друг довод, поради който ЕС ще е доволен да остави нещата в ръцете на МВФ.
Въпреки всичко някои анализатори остават оптимистично настроени, като според представителя на Standard&Poor's в страната възможността от банкрут е изключена, пише „Гардиън“. „Макар ситуацията с публичния дълг да е обезпокоителна, ние ще запазим кредитния рейтинг на страната А-“, посочва той. Увереност в способностите на Гърция изразява и еврокомисарят по парична политика Хоакин Алмуния, според когото „Гърция няма да банкрутира“, цитира вестникът.