Хаотичността, с която общините и правителството нахвърляха инвестиционни проекти за финансиране през амбициозната програма за капиталови разходи догодина, веднага беше забелязана от медиите.
Веднага се посочи, че инвестиционните проекти надхвърлят лимитите, до които общините мога да получат финансиране в рамките на годината, което означава, че проектите ще се изпълняват в повече от една бюджетна година и на практика се поемат ангажименти за разходи, които не е ясно как ще се финансират в средносрочен план през 2025 и 2026 г. Скрити останаха несъответствия между текстове в бюджетния закон и Закона за публичните финанси, който поставя общите правила за разпределение на средствата. За добро или за лошо, страничен ефект е, че не отделни министри, начело на разходни министерства, а министърът на финансите ще отговаря за нередностите при огромна час по проектите, но за това по-късно.
След години, в които инвестициите не се изпълняват, падайки жертва на самоцелното преследване не еврозоната, което минава през ограничаване на дефицита, най-после Продължаваме промяната сякаш се решиха да погледнат и към този ресурс. Ако в миналото обществените поръчки са били проблематични за претенциозното им око и се спираха плащания включително по отдава свършена работа, днес когато контролират общини като София и Варна. Картите от местните избори са раздадени за четири години наред, има реалности, с които трябва дасе съгласят и за да може да вървят проектите в техните общини, отпушване трябва да има и за партньорите в коалицията, наричаща себе си „сглобка“.
Подобно на самия бюджет, който не отразява настъпилите промени в европейската икономика, така и проектите в приложения 2 и 3 надхвърлят с 3.1 млрд. лв. общата заложена стойност на програмата в размер на 9.98 млрд.лв. С допълнителните, надлимитни предложения сумата надхвърля онези митични 12 милиарда лева, които правителството обеща с публикуването на проектобюджета, но впоследствие оряза два милиарда заради несигурността на постъпленията от облагане на транзитния газ за Македония, Сърбия и Унгария. Сега, когато не е просто вероятно, а сигурно, че парите няма да постъпят, приложенията за държавни инвестиции продължават да съдържат капиталови разходи, като за бюджет на изобилието. Което е по-важно – проектите, на които финансовият министър Асен Василев държи, макар първоначално свалени от приложенията, остават за изпълнение през централния бюджет – джобните пари на правителството.
Резултатът от подобен подход лесно може да се окаже въвличане на държавата в твърде много инвестиционни проекти, които да изискват финансиране през следващите години. Самото присъствие на един проект, като наименование в приложенията към бюджета дава право на общините да сключват договори за неговото изпълнение. Това могат да правят и всички останали първостепенни разпоредители с бюджетни средства, каквито са министерствата.
Нулев бюджет за капиталови разходи обаче има Агенция пътна инфраструктура, която е получател на парите от винетките и има задължение да строи и ремонтира пътища. Така тя може да свърши напълно законно и съвестно цялата си работа по проектиране, избор на изпълнители на проект, възлагане и в един момент да не е сигурно ще може ли да плати на изпълнителите, защото дали има пари не зависи от предварителното й обезпечаване а от милостта на Министерски съвет, който ще решава дали да й отпусне пари с постановление, или не.
В един момент общини и министерства ще се окажат в ситуация „кой превари той завари“ и за най-бързите да се намират пари, докато свършат. Пак, трябва да се има предвид, че в приложенията с инвестиционни разходи вече са събрани проекти на стойност 13 милиарда лева, а стана ясно, че при очакваните приходи бюджетът на държавата може да посрещне проекти за максимум 9.8 милиарда.
Опасността е да се стигне до зарязване на проектите щом парите за тях свършат и да се рискува тяхното компрометиране в първата година докато се отпуснат нови средства в някоя от следващите.
Формално законовата страна също е смущаваща
Съгласно чл. 6, ал. 1 от Закона за публичните финанси, бюджетите на бюджетните организации включват всички постъпления и плащания за дейностите им за съответната бюджетна година. Приемайки бюджет със занулени капиталови разходи на АПИ означава, че не е спазен чл. 6, ал. 1 от Закона за публичните финанси, тоест не са включени каквито и да било плащания за капиталови разходи, произтичащи от дейността на съответната бюджетна организация.
Това важи за всеки един друг разпоредител с бюджет, с което се нарушава принципът на всеобхватност от Закона за публичните финанси. Управлението на публичните финанси се осъществява чрез бюджети и сметки на бюджетните организации, включени в консолидираната фискална програма.
Нарушава се и принципът на отчетност и отговорност от Закона за публичните финанси, тъй като публичните финанси се управляват по начин, който гарантира отчетността и отговорността на разпоредителите с бюджет.
Тъй като по бюджетите на повечето първостепенни разпоредители с бюджет няма разчетени капиталови разходи, които по същество са плащания, свързани с дейността им, а огромната част капиталови разходи са разчетени по централния бюджет, който съгласно Закона за публичните финанси се администрира от министъра на финансите, това означава, че съгласно принципа за отговорност, министърът на финансите ще отговаря за управлението, осигуряването на необходимия ресурс за капиталови разходи на повечето държавни органи, агенции и др.
Не е ясно по какви критерии, които ще се определят в постановлението на Министерския съвет за изпълнението на държавния бюджет за 2024 г. ще бъдат предоставяни средствата за капиталови разходи, тъй като реално с изключение на няколко самостоятелни бюджета, Народното събрание ще повери за управление почти целия ресурс за капиталови разходи на министъра на финансите в нарушение на редица закони.
Накрая ще излезе, че в доброто си желание да помогнат на своите региони и градове, народните представители и кметове така са раздули списъка с капиталови разходи за финансиране, че заради липсата на контрол, освен да се попадне в нарушение на законите, има риск след година малки и по-големи градове да останат с разкопани улици, наполовина подменени тръбопроводи, настилки или друг вид инфраструктура, чието изчакване на ново финансиране да се довършат може да ги тласне към разруха. И вместо с капиталовата програма да се решат проблеми, трупани с години, те да се задълбочат.
